НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„СЛУЧКА В МОРЕТО” (ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК)
Както в: 31 октомври 2014 г. Великият комбинатор на Варна от средата на 70-те години на ХХ век името на моя герой - капитанът, в този разказ е променено, но той си остава в мен като една противоречива личност, изпълнена с непредвидимост, гениалност и авантюризъм.
Летният сезон на Яхт-базата течеше с пълна пара. Имахме на почивка студенти по медицина. Млади хора. По цял ден не излизаха от яхтите и лодките. По два пъти на ден по два часа ги теглихме на водни ски. С колегата Митко едвам намирахме време да обядваме, а много често закъснявахме и вечер пренощувахме в базата. Един ден Иван Раков нареди:
- Големият катер да бъде зареден и подготвен за утре. Ще водим студенти на екскурзия до Калиакра.
Напомних му, че предходния ден трябва да се завери списък с имената на екипажа и туристите в Гранична служба „Галата”.
- От вас искам да подготвите катера. Помислил съм за всичко. Ще заведа студентите с автобус на курорта „Дружба”, а вие ще ги вземете от моста с катера и след разходката ще ги оставите пак там.
Това си беше голямо нарушение, но отговорността беше негова.
На следващия ден с „лъснат” и зареден катер минавайки край граничаря на изхода на канала обявихме, че излизаме на рейда и правим разработка на двигателя.
Както в: 31 октомври 2014 г. Великият комбинатор на Варна от средата на 70-те години на ХХ век името на моя герой - капитанът, в този разказ е променено, но той си остава в мен като една противоречива личност, изпълнена с непредвидимост, гениалност и авантюризъм.
Летният сезон на Яхт-базата течеше с пълна пара. Имахме на почивка студенти по медицина. Млади хора. По цял ден не излизаха от яхтите и лодките. По два пъти на ден по два часа ги теглихме на водни ски. С колегата Митко едвам намирахме време да обядваме, а много често закъснявахме и вечер пренощувахме в базата. Един ден Иван Раков нареди:
- Големият катер да бъде зареден и подготвен за утре. Ще водим студенти на екскурзия до Калиакра.
Напомних му, че предходния ден трябва да се завери списък с имената на екипажа и туристите в Гранична служба „Галата”.
- От вас искам да подготвите катера. Помислил съм за всичко. Ще заведа студентите с автобус на курорта „Дружба”, а вие ще ги вземете от моста с катера и след разходката ще ги оставите пак там.
Това си беше голямо нарушение, но отговорността беше негова.
На следващия ден с „лъснат” и зареден катер минавайки край граничаря на изхода на канала обявихме, че излизаме на рейда и правим разработка на двигателя.
Авторът на този разказ Валентин Петушев.
Най-вероятно един от тези малки преследвачи на подводници (проект 201М) е спасил катера с бедстващите студенти.
Явно не бяхме напълно убедителни и не ни повярва, защото с иронична усмивка ни каза:
- Ако сте тръгнали за риба - всички рибари, които минаха казаха, че днес няма нищо.
В 9 часа акостирахме на моста на „Дружба” (днес „Св. Св. Константин и Елена”). Студентите бяха превъзбудени и подскачаха по моста. Всички за пръв път правеха такава разходка с корабче в морето, която за съжаление беше помрачена от неочаквано събитие.
По заповед на кап. Раков плавахме на 3-4 мили от брега, за да не попадаме на курса на хидробусите тип „Комета”, които се движеха по линията Варна - „Златни пясъци” - Балчик.
Около 11 часа спряхме за почивка на мостчето на Каварна. Обядвахме в близкия ресторант. Малко преди да се качим на корабчето капитанът, излизайки от рибарската хижа, донесе една пластмасова лонда със сафрид.
- Момчета, като се върнем, я почистете и я приберете в хладилника, за да не се развали.
Сигурен бях, че е убедил рибарите, че рибата е за министъра. Продължихме плаването правейки поворот пред нос Калиакра, след което, отдалечавайки се от брега, поехме курс към Варна. И някъде преди курорта „Албена” двигателят намали оборотите и закашляйки се внезапно спря. Настъпи тишина. Засуетихме се. Направихме няколко неуспешни опита да рестартираме двигателя. Митко бързо откри причината за аварията. Двата резервоара са свързани с двигателя с обща тръба, на която има пробка (болт с резба) за източване на горивото. Явно, че не е била затегната и от вибрациите се е развила, вследстие на което горивото е изтекло в сантините. А там, примесено с морска вода и нечистотии, става негодно за употреба. На практика бяхме останали без грам нафта.
- Донеси всички сигнални ракети които имаме - нареди кап. Раков.
Имахме шест обикновени и три броя парашутни с гръм. Катерът нямаше УКВ радиостанция, с каквито през следващите години бяха оборудвани всички плавателни съдове.
В далечината минаваше хидробус за Балчик. Иван Раков започна да изстрелва ракетите една по една. В тази част на деня те почти не се забелязваха. Опитах да го посъветвам да остави някоя друга, която да използваме ако замръкнем, за което бях срязан остро. Ракетите са поставени в тръба, която се захваща здраво в ръка и се насочва нагоре. В долната част има връв около 30-40 см, която се издърпва рязко. Преди да изстреля последната, капитанът незнайно защо уви тази връв до края на палеца си и при изстрелването от детонацията му бе разкъсан пръста. По палубата шурна страшно много кръв.
Влязохме в салона, където бяха пасажерите, грабнах аптечката и помолих две от момичетата да ми помогнат. Все пак те са бъдещи лекари. Учудването ми беше голямо, когато те започнаха да си късат блузите и тениските, за да спрат кръвта. Аптечката съдържаше турникет, бинтове и други медикаменти. Бях млад и неопитен моряк и тогава не осъзнавах колко пагубно действа на човек паниката в екстремни ситуации. Кръвотечението беше спряно, но не и неприятностите, които ни следваха едно след друго.
Задуха силен вятър от брега, който вдигна вълна и започна да ни тласка навътре в морето. Докато ние се съветвахме на командния мостик, студентите се съветваха в салона и от малкото прозорче чухме, че се намери доброволец, който трябва да доплува до брега, за да потърси помощ. И наистина едно момче дойде и помоли капитана за спасителна риза, с която да доплува до брега.
При този силен вятър и вълна от брега и най-добрия плувец едва ли би се справил. На всичко отгоре Иван Раков се опита да успокои пасажерите, като им каза, че ако не ни открият тази вечер, утре ще сме в открито море и нямало начин да не бъдем забелязани от някой кораб. Това ги хвърли в още по-голям смут и той ги заключи в салона, откъдето не можеха да излязат. Не след дълго от салона започнаха да се чуват писъци и викове „Потъваме”. Ужасих се когато влязох и видях, че килимът е подгизнал във вода. Веднага изкарахме всички навън, извадихме плитовете (плоскостите на пода) и се оказа, че един салник на тръбата, в която е гребния вал се е развил. За 10 минути го затегнахме и изпомпахме водата, след което отново заключихме всички вътре.
Започна да се здрачава. Единственото, което можеше да ни помогне през нощта, беше алдиса. Това е силен прожектор, с който се прави светлинна сигнализация. Насочих го към върха на нос Калиакра, където военните имат наблюдатетелен пост и започнах да излъчвам SOS (три къси, три дълги, три къси). Не след дълго от поста започнаха да ни сигнализират нещо много бързо и не можехме да разберем нищо. Продължих да изпращам сигнал за помощ, но не можехме да установим реална връзка. Трябваше да правя икономия на батерията, защото ако се изтощи няма как да я заредим. От време на време се чуваха ниско излитащи изтребители. Служих на летишето „Чайка” и знаех, че в Толбухин (днес Добрич) и Балчик има военна авиация. Започнах да светя напосоки, когато чувах прелитащ самолет. Вятърът се усили и започна по-бързо да ни отдалечава от брега.
И точно когато започнахме да се отчайваме, че няма да дойде помощ, ни освети силен прожектор и по високоговорител ни беше наредено:
- Изгасете всички светлини! Само капитанът да остане на палубата.
Часът беше 22,30. Към нас се приближи МПК (военен патрулен кораб - малък преследвач на подводници). Капитан Раков обясни ситуацията, в която сме изпаднали. Подадоха ни буксирно въже и около полунощ ни провлачиха до военната база в Балчик. Застанахме на кея и до катера застана на пост матрос с автомат. Един офицер и двама матроси (въоръжени) отведоха капитан Раков. Докато се отдалечаваха дочувах от него откъслечни фрази: министъра, главнокомандващия и др.
Няколко часа след напускането ни от „Гранична полиция” - Варна са започнали издирване на катера, което е приключило след обаждане, че плавателния съд е задържан в Балчик.
След около час Раков се върна с дежурния офицер на базата и обяви на студентите, че пред портала ги чака автобус, за да ги отведе до Варна.
Останахме двамата с Митко и постовия матрос, който ни пазеше като арестанти. Други двама морски с лейки носеха газьол от близкия военен кораб. След около 2 часа резервоарите ни бяха пълни. Донесоха ни хляб и суха храна. Благодарихме на момчетата и с Митко решихме да полегнем. Имахме тежък ден. Тъкмо се бяхме поунесли и ни събуди постовия. До него дежурния офицер, който ни обяви:
- От Щаба на Флота се обади капитан І ранг Раков и нареди да освободим катера и незабавно да се отправите към Варна.
Знаехме, че лице с такава длъжност не съществува и „нашия” човек отново се беше впуснал в импровизации. Митко заяви на офицера, че не разполагаме с радар и ще отплаваме на разсъмване, след което ни оставиха малко да поспим.
Сменяйки се на руля, около обяд пристигнахме на Яхт-базата. Наобиколиха ни всички почиващи. Тези от тях, които участваха в екскурзията, се държаха като екшън-герои изпълнили важна мисия. Единият от студентите (бил дописник на русенски вестник) посетил редакцията на в. „Народно дело” и след няколко дни в един от броевете се появи статия „Случка в морето”, на която доста се посмяхме. Катерът ни беше представен като 20-тонен кораб, а в редовете прочетохме: „Въпреки че морската стихия отне едната му ръка, доблестният капитан Раков успя да спаси кораба и пътниците и да ги отведе до спасителния бряг.”
През трийсетте си години плавателен стаж съм попадал в доста екстремни ситуации, но тази „Случка в морето” остави в мен един незабравим спомен.
Валентин ПЕТУШЕВ
14.04.2016 г.
- Ако сте тръгнали за риба - всички рибари, които минаха казаха, че днес няма нищо.
В 9 часа акостирахме на моста на „Дружба” (днес „Св. Св. Константин и Елена”). Студентите бяха превъзбудени и подскачаха по моста. Всички за пръв път правеха такава разходка с корабче в морето, която за съжаление беше помрачена от неочаквано събитие.
По заповед на кап. Раков плавахме на 3-4 мили от брега, за да не попадаме на курса на хидробусите тип „Комета”, които се движеха по линията Варна - „Златни пясъци” - Балчик.
Около 11 часа спряхме за почивка на мостчето на Каварна. Обядвахме в близкия ресторант. Малко преди да се качим на корабчето капитанът, излизайки от рибарската хижа, донесе една пластмасова лонда със сафрид.
- Момчета, като се върнем, я почистете и я приберете в хладилника, за да не се развали.
Сигурен бях, че е убедил рибарите, че рибата е за министъра. Продължихме плаването правейки поворот пред нос Калиакра, след което, отдалечавайки се от брега, поехме курс към Варна. И някъде преди курорта „Албена” двигателят намали оборотите и закашляйки се внезапно спря. Настъпи тишина. Засуетихме се. Направихме няколко неуспешни опита да рестартираме двигателя. Митко бързо откри причината за аварията. Двата резервоара са свързани с двигателя с обща тръба, на която има пробка (болт с резба) за източване на горивото. Явно, че не е била затегната и от вибрациите се е развила, вследстие на което горивото е изтекло в сантините. А там, примесено с морска вода и нечистотии, става негодно за употреба. На практика бяхме останали без грам нафта.
- Донеси всички сигнални ракети които имаме - нареди кап. Раков.
Имахме шест обикновени и три броя парашутни с гръм. Катерът нямаше УКВ радиостанция, с каквито през следващите години бяха оборудвани всички плавателни съдове.
В далечината минаваше хидробус за Балчик. Иван Раков започна да изстрелва ракетите една по една. В тази част на деня те почти не се забелязваха. Опитах да го посъветвам да остави някоя друга, която да използваме ако замръкнем, за което бях срязан остро. Ракетите са поставени в тръба, която се захваща здраво в ръка и се насочва нагоре. В долната част има връв около 30-40 см, която се издърпва рязко. Преди да изстреля последната, капитанът незнайно защо уви тази връв до края на палеца си и при изстрелването от детонацията му бе разкъсан пръста. По палубата шурна страшно много кръв.
Влязохме в салона, където бяха пасажерите, грабнах аптечката и помолих две от момичетата да ми помогнат. Все пак те са бъдещи лекари. Учудването ми беше голямо, когато те започнаха да си късат блузите и тениските, за да спрат кръвта. Аптечката съдържаше турникет, бинтове и други медикаменти. Бях млад и неопитен моряк и тогава не осъзнавах колко пагубно действа на човек паниката в екстремни ситуации. Кръвотечението беше спряно, но не и неприятностите, които ни следваха едно след друго.
Задуха силен вятър от брега, който вдигна вълна и започна да ни тласка навътре в морето. Докато ние се съветвахме на командния мостик, студентите се съветваха в салона и от малкото прозорче чухме, че се намери доброволец, който трябва да доплува до брега, за да потърси помощ. И наистина едно момче дойде и помоли капитана за спасителна риза, с която да доплува до брега.
При този силен вятър и вълна от брега и най-добрия плувец едва ли би се справил. На всичко отгоре Иван Раков се опита да успокои пасажерите, като им каза, че ако не ни открият тази вечер, утре ще сме в открито море и нямало начин да не бъдем забелязани от някой кораб. Това ги хвърли в още по-голям смут и той ги заключи в салона, откъдето не можеха да излязат. Не след дълго от салона започнаха да се чуват писъци и викове „Потъваме”. Ужасих се когато влязох и видях, че килимът е подгизнал във вода. Веднага изкарахме всички навън, извадихме плитовете (плоскостите на пода) и се оказа, че един салник на тръбата, в която е гребния вал се е развил. За 10 минути го затегнахме и изпомпахме водата, след което отново заключихме всички вътре.
Започна да се здрачава. Единственото, което можеше да ни помогне през нощта, беше алдиса. Това е силен прожектор, с който се прави светлинна сигнализация. Насочих го към върха на нос Калиакра, където военните имат наблюдатетелен пост и започнах да излъчвам SOS (три къси, три дълги, три къси). Не след дълго от поста започнаха да ни сигнализират нещо много бързо и не можехме да разберем нищо. Продължих да изпращам сигнал за помощ, но не можехме да установим реална връзка. Трябваше да правя икономия на батерията, защото ако се изтощи няма как да я заредим. От време на време се чуваха ниско излитащи изтребители. Служих на летишето „Чайка” и знаех, че в Толбухин (днес Добрич) и Балчик има военна авиация. Започнах да светя напосоки, когато чувах прелитащ самолет. Вятърът се усили и започна по-бързо да ни отдалечава от брега.
И точно когато започнахме да се отчайваме, че няма да дойде помощ, ни освети силен прожектор и по високоговорител ни беше наредено:
- Изгасете всички светлини! Само капитанът да остане на палубата.
Часът беше 22,30. Към нас се приближи МПК (военен патрулен кораб - малък преследвач на подводници). Капитан Раков обясни ситуацията, в която сме изпаднали. Подадоха ни буксирно въже и около полунощ ни провлачиха до военната база в Балчик. Застанахме на кея и до катера застана на пост матрос с автомат. Един офицер и двама матроси (въоръжени) отведоха капитан Раков. Докато се отдалечаваха дочувах от него откъслечни фрази: министъра, главнокомандващия и др.
Няколко часа след напускането ни от „Гранична полиция” - Варна са започнали издирване на катера, което е приключило след обаждане, че плавателния съд е задържан в Балчик.
След около час Раков се върна с дежурния офицер на базата и обяви на студентите, че пред портала ги чака автобус, за да ги отведе до Варна.
Останахме двамата с Митко и постовия матрос, който ни пазеше като арестанти. Други двама морски с лейки носеха газьол от близкия военен кораб. След около 2 часа резервоарите ни бяха пълни. Донесоха ни хляб и суха храна. Благодарихме на момчетата и с Митко решихме да полегнем. Имахме тежък ден. Тъкмо се бяхме поунесли и ни събуди постовия. До него дежурния офицер, който ни обяви:
- От Щаба на Флота се обади капитан І ранг Раков и нареди да освободим катера и незабавно да се отправите към Варна.
Знаехме, че лице с такава длъжност не съществува и „нашия” човек отново се беше впуснал в импровизации. Митко заяви на офицера, че не разполагаме с радар и ще отплаваме на разсъмване, след което ни оставиха малко да поспим.
Сменяйки се на руля, около обяд пристигнахме на Яхт-базата. Наобиколиха ни всички почиващи. Тези от тях, които участваха в екскурзията, се държаха като екшън-герои изпълнили важна мисия. Единият от студентите (бил дописник на русенски вестник) посетил редакцията на в. „Народно дело” и след няколко дни в един от броевете се появи статия „Случка в морето”, на която доста се посмяхме. Катерът ни беше представен като 20-тонен кораб, а в редовете прочетохме: „Въпреки че морската стихия отне едната му ръка, доблестният капитан Раков успя да спаси кораба и пътниците и да ги отведе до спасителния бряг.”
През трийсетте си години плавателен стаж съм попадал в доста екстремни ситуации, но тази „Случка в морето” остави в мен един незабравим спомен.
Валентин ПЕТУШЕВ
14.04.2016 г.