НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОЯ „КОЛХИДА” Е ПОТЪНАЛА КРАЙ ЧЕРНИ НОС?
Първо трябва да благодаря на инж. Иван Алексиев за правилно формулираното заглавие. То идва от коментара му [1] за книгата на инж. Вл. М. Живков „ Карта на потъналите кораби по българското крайбрежие на Черно море. 77 кораба. Тайни и загадки” [3].
През август 1967 г. по време на Подводната археологическа експедиция на Черни нос, ръководена от н.с.к.ист.н. Горанка Тончева от Археологическия музей във Варна, трябваше да зареждаме аквалангите във Варна. На два пъти с У/К „Ст. Пеев” (МЧК) на Морския клуб в Белослав доставях на експедицията напълнени със сгъстен въздух апарати. Първият път в един от върнатите апарати измерих 60 килограма на квадратен сантиметър. Тъй като такъмите ми бяха на катера, се отдалечихме от мястото, където търсеха „морковите” (амфори от иберийски произход с необичайна форма) и по створове накарах капитана на У/К „Ст. Пеев” Георги Куртев (Бог да го прости!) да пуснем котва, за да пообиколя малко над останките на „Колхида”. Водата беше много прозрачна и още с приближаване към дъното попаднах на светлик над машинното отделение.
Нямаше време (и въздух) и изплувах, за да взема въже да извадим находката. Корпусът и решетките бяха месингови. Щом вдигнахме светлика, У/К „Ст.Пеев” вира котва и веднага потеглихме за Варна. На борда разглобихме светлика и аз си взех две яки бронзови ментешета. И когато през август 1987 г. от Кинохрониката в Ростов на Дон пристигна група да правим филм за „Колхида” ми предоставиха снимка на екипажа на „Колхида” и точно в центъра пред тях въпросната конструкция на светлик над машинното. Е, това ако не бе попадение, здраве му кажи... Точно от този светлик имах артефакти...
Бях му писал (на инж. Иван Алексиев), че доц. к.ист.н. Владимир Павлов, временно изпълняващ длъжността директор на Военноморския музей Варна след 1989 г., като се върна от последната си командировка, заедно с н.с. Невяна Димитрова, в СССР (ОНД) в Одеса и Ростов на Дон сподели, че установил, че в руския флот е имало две „Колхиди”.
Първо трябва да благодаря на инж. Иван Алексиев за правилно формулираното заглавие. То идва от коментара му [1] за книгата на инж. Вл. М. Живков „ Карта на потъналите кораби по българското крайбрежие на Черно море. 77 кораба. Тайни и загадки” [3].
През август 1967 г. по време на Подводната археологическа експедиция на Черни нос, ръководена от н.с.к.ист.н. Горанка Тончева от Археологическия музей във Варна, трябваше да зареждаме аквалангите във Варна. На два пъти с У/К „Ст. Пеев” (МЧК) на Морския клуб в Белослав доставях на експедицията напълнени със сгъстен въздух апарати. Първият път в един от върнатите апарати измерих 60 килограма на квадратен сантиметър. Тъй като такъмите ми бяха на катера, се отдалечихме от мястото, където търсеха „морковите” (амфори от иберийски произход с необичайна форма) и по створове накарах капитана на У/К „Ст. Пеев” Георги Куртев (Бог да го прости!) да пуснем котва, за да пообиколя малко над останките на „Колхида”. Водата беше много прозрачна и още с приближаване към дъното попаднах на светлик над машинното отделение.
Нямаше време (и въздух) и изплувах, за да взема въже да извадим находката. Корпусът и решетките бяха месингови. Щом вдигнахме светлика, У/К „Ст.Пеев” вира котва и веднага потеглихме за Варна. На борда разглобихме светлика и аз си взех две яки бронзови ментешета. И когато през август 1987 г. от Кинохрониката в Ростов на Дон пристигна група да правим филм за „Колхида” ми предоставиха снимка на екипажа на „Колхида” и точно в центъра пред тях въпросната конструкция на светлик над машинното. Е, това ако не бе попадение, здраве му кажи... Точно от този светлик имах артефакти...
Бях му писал (на инж. Иван Алексиев), че доц. к.ист.н. Владимир Павлов, временно изпълняващ длъжността директор на Военноморския музей Варна след 1989 г., като се върна от последната си командировка, заедно с н.с. Невяна Димитрова, в СССР (ОНД) в Одеса и Ростов на Дон сподели, че установил, че в руския флот е имало две „Колхиди”.
Чугунен фрагмент от „Колхида” („Пернач”) с надпис на кирилица.
Екипажът на „Колхида” („Пернач”) (1917 г.)
Артефакти (ментешета) от светлика над машинното отделение (виж снимката с екипажа).
Инж. Иван Алексиев ми отговори „Ще падна!” Няма да ви занимавам как доц. д-р Вл. Павлов обеща да потърси дневника си от тази командировка, защото в коментара на инж. Иван Алексиев [1] се съдържа и отговорът - Да. Имало е две „Колхиди”. Ако въведем принципа от патентното дело, че всеки обект на изобретение е класифициран в съответен клас (подклас, класификационен индекс), пък и както е известно във ветроходния флот също е имало класове, например Бриг -двумачтов ветроходен кораб (освен по броя на мачтите е указано и съответното стъкмяване с ветрила) и Барк - тримачтов (с три или повече мачти) ще се получи следната картина:
Едната „Колхида”, е двумачтовата „Колхида” („Лукулл”) построена в Англия през 1866 г. На 14 ноември 1920 г. в състава на белогвардейска ескадра напуска Русия. Потопена е на рейда в Истанбул, протаранена от италианския параход „Адриа”. Между впрочем „Тамара” също е двумачтова.
И втората, е тримачтовата „Колхида” („Пернач”), построена през 1898 г. във Финландия и потънала през 1920 г. на Черни нос.
Значи за „Революционната яхта „Колхида” първи у нас започва да пише Иван Казаков. Той даже твърди [4], че яхтата е построена в Николаев като парната машина е доставена от „Або“ - Финландия. Невяна Димитрова [2] пък пише, че „през ноември 1920 г. намират „Колхида” изоставена от бягащи бели в едно кримско пристанище с име „Пернач”.
Няма да коментирам в кой месец (февруари, март, май, ноември, декември) 1920 г. се случва потъването на „Колхида” („Пернач”) на Черни нос, защото това е друга тема („Кога...”). (Имам указания в кои архивни единици да търся телеграмите на кметския наместник (дали ще ми остане време?). Изпратиха ми и дискета с архивни кадри от напускането на белогвардейци от пристанища в Крим, Керч и Новоросийск, който трябва да проуча...).
Като извод мога да твърдя, че се касае за едно преплитане на историите на „Колхида” („Лукулл”) - двумачтова, и на „Колхида” („Пернач”) - тримачтова.
И ако това твърдение е вярно, то дава отговор на следните въпроси:
- ПЪРВО: Защо генерал Краснов прекръщава „Колхида” на „Пернач“? Само защото екипажът й е бил от болшевики или защото е имало и друг кораб със същото име?
- ВТОРО: „Тамара” е несъвместима с историята на тримачтовата „Колхида” („Пернач”).
- ТРЕТО: Едната „Колхида” не е „революционна яхта”.
- ЧЕТВЪРТО: Отпада енигмата „Машина на времето” - едната „Колхида” може вече да е била потънала, докато другата напуска руско пристанище през ноември 1920 г.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Литература
[1] Алексиев, Ив. 2015. 19 март 2015 г. Коя „Колхида” и кога е потънала край Черни нос
[2] Димитрова, Н. 1976. Донската „Аврора”, Във: в-к „Полет”, Варна, 1 ноември 1976.
[3] Живков, Вл. 2014. „Карта на потъналите кораби по българското крайбрежие на Черно море. 77 кораба - Тайни и загадки”, ИК „Морски свят - Морски вестник” Варна и „Хидролок” ООД София , 2014 г., 96 с.
[4] Казаков, Ив. 1967. Революционната яхта „Колхида”. В: „Корабостроене и корабоплаване” Варна, юни 1967, 30 - 32 с.
[5] Траянов, Т. „Тайните на морското дъно”. ИК „Морски свят” Варна, 2008. 72 с.
Едната „Колхида”, е двумачтовата „Колхида” („Лукулл”) построена в Англия през 1866 г. На 14 ноември 1920 г. в състава на белогвардейска ескадра напуска Русия. Потопена е на рейда в Истанбул, протаранена от италианския параход „Адриа”. Между впрочем „Тамара” също е двумачтова.
И втората, е тримачтовата „Колхида” („Пернач”), построена през 1898 г. във Финландия и потънала през 1920 г. на Черни нос.
Значи за „Революционната яхта „Колхида” първи у нас започва да пише Иван Казаков. Той даже твърди [4], че яхтата е построена в Николаев като парната машина е доставена от „Або“ - Финландия. Невяна Димитрова [2] пък пише, че „през ноември 1920 г. намират „Колхида” изоставена от бягащи бели в едно кримско пристанище с име „Пернач”.
Няма да коментирам в кой месец (февруари, март, май, ноември, декември) 1920 г. се случва потъването на „Колхида” („Пернач”) на Черни нос, защото това е друга тема („Кога...”). (Имам указания в кои архивни единици да търся телеграмите на кметския наместник (дали ще ми остане време?). Изпратиха ми и дискета с архивни кадри от напускането на белогвардейци от пристанища в Крим, Керч и Новоросийск, който трябва да проуча...).
Като извод мога да твърдя, че се касае за едно преплитане на историите на „Колхида” („Лукулл”) - двумачтова, и на „Колхида” („Пернач”) - тримачтова.
И ако това твърдение е вярно, то дава отговор на следните въпроси:
- ПЪРВО: Защо генерал Краснов прекръщава „Колхида” на „Пернач“? Само защото екипажът й е бил от болшевики или защото е имало и друг кораб със същото име?
- ВТОРО: „Тамара” е несъвместима с историята на тримачтовата „Колхида” („Пернач”).
- ТРЕТО: Едната „Колхида” не е „революционна яхта”.
- ЧЕТВЪРТО: Отпада енигмата „Машина на времето” - едната „Колхида” може вече да е била потънала, докато другата напуска руско пристанище през ноември 1920 г.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Литература
[1] Алексиев, Ив. 2015. 19 март 2015 г. Коя „Колхида” и кога е потънала край Черни нос
[2] Димитрова, Н. 1976. Донската „Аврора”, Във: в-к „Полет”, Варна, 1 ноември 1976.
[3] Живков, Вл. 2014. „Карта на потъналите кораби по българското крайбрежие на Черно море. 77 кораба - Тайни и загадки”, ИК „Морски свят - Морски вестник” Варна и „Хидролок” ООД София , 2014 г., 96 с.
[4] Казаков, Ив. 1967. Революционната яхта „Колхида”. В: „Корабостроене и корабоплаване” Варна, юни 1967, 30 - 32 с.
[5] Траянов, Т. „Тайните на морското дъно”. ИК „Морски свят” Варна, 2008. 72 с.