НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЦАРЕВСКИ СВЕТЕЩ НАВИГАЦИОНЕН ЗНАК (BG097)
Tsarevski light beacon (N4971)
Координати: 42°10.18N; 27°51.57E

Царевският светещ навигационен знак се намира на челото на източния мол на Пристанище Царево и понастоящем представлява бронзова женска фигура върху кръгла каменна кула на квадратна основа. Височината на съоръжението над земното равнище е 9,8 м. Светлинният сигнал се излъчва от височина над морето 15 м и е с видимост 2 морски мили. Характеристиката му е: зелена изофазна светлина с периодичност 4 с:  2.0 сек. - светлина, 2.0 сек. - тъмнина. Фаровата глава е ЭМ-300, а фаровата автоматика - АСП 220/2000, произведена през 1982 г.
Светещият навигационен знак (по старата клисификация - фар) на Пристанище Царево е запален на 1 ноември 1936 г. Съоръжението е част от изграждането на самото пристанище, продължило от 1927 до 1935 г., но официално е открито на 1 август 1937 г. Първоначално фаровият автомат е Julius Pintsch, който работи на маслен газ и излъчва бяла пробляскваща светлина с периодичност 7 с: светлина - 5 с, тъмнина - 2 с. Далечината на видимост на сигнала е 4 морски мили. През 1953 г., когато фарът е електрифициран, е поставена фарова глава ЭМ-300. По това време върху челото на основата на кулата е поставен барелеф на Георги Димитров, снет след 1989 г.
В пътеводителя „Кулите на светлината“ (Бургас, „Черноморски фар“, 2015 г.) Татяна Байкушева информира, че: „Това е единственият фар - скулптура по Черноморието. Монументът е монтиран върху вълноломната стена, на мястото на старата фарова конструкция. Открит е официално на 26 юли 2014 г. Авторът на статуята Павел Койчев заяви тогава пред присъстващите на събитието, че скулптурата не е нито на царица, нито на богиня, а на тракийка - реплика на фигурите от Свещарската могила (ІІІ в. пр. Хр. - бел. Ат. П.). Фигурата е от бронз и тежи около три тона“.  Коментарът на Милан Асадуров във „Фаровете в Стария свят от древността до наши дни“ (Варна, „Сталкер“, 2014 г.) е: „Мисля, че този път сънародниците ни от юга прекалиха. Нямам нищо против скулптурата. Но смятам, че да поставиш върху главата на тази „дама“ още една фарова глава, е проява на лош вкус“...
В продължение на повече от две десетилетия, след 1982 г. Царево бе едниственото от малките ни черноморски пристанища, осигурявано от три светещи навигационни светлини: първата - на челото на източния мол, втората - върху скалата Яху (23 февруари 2018 г. Скала Яху - светещ навигационен знак (BG099), и третата - върху бялото здание на нос Какоси. При това третата е с най-голяма далечина на видимост на излъчения светлинен сигнал - 9 морски мили. Тази автоматична навигационна светлина бе с координати ; 42°10.7N; 27°51.1E. Светлооптическият апарат ЭМ-500 бе разположен на 20 м от земята и на 41 над морското равнище. Излъченият светлинен сигнал бе бял, пробляскващ, с интервал 7 с: светлина - 3 с, тъмнина - 4 с.
След смяната на собствеността на сградата фаровата глава бе снета. Има проект за поставянето й на ново място, но поради липса на финансиране той все още не е реализиран.
Атанас ПАНАЙОТОВ



Царевският светещ навигационен знак през 1984 г. Добре се вижда запазената стара фарова глава.
През 50-те години на миналия век върху челото на основата на кулата е поставен барелеф на Георги Димитров, снет след 1989 г.
Поглед към двата светещи навигационни знака на Царево: на челото на източния мол и върху скалата Яху, 2007 г. Снимка Иво ТАНЕВ.
Царевският светещ навигационен знак през 2007 г. Снимка Иво ТАНЕВ.
Графичен силует на Царевския фар, използван в издание на Хидрографската служба на ВМС през 1969 г.
Новият вид, който Царевския светещ навигационен знак придобива през 2014 г.
Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ.
Погледната отзад, скулптурата на Павел Койчев дава още един аргумент в подкрепа на критичната позиция на Милан Асадуров. Забитите метални скоби в гърба на „жената“ също могат да се възприемат като „проява на лош вкус“... Но пък от друга страна, друг способ за достигане до фаровата глава май е невъзможен. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
Погледната отпред, скултпурата на Павел Койчев, наистина впечатлява.
Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
Фаровата глава ЭМ-500, поставена през 1982 г. върху бялото здание на нос Какоси (тогава почивна станция на държавно предприятие).