НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПАРНИЯ КАТЕР „ЧАЙКА” (1903 Г.)
С интерес прочетох статията, съдържаща нови сведения за историята на флотския катер „Чайка”, поместена на 22 т.м. в „Морски вестник” - https://morskivestnik.com/. Във връзка с нея предлагам допълнителна информация по два въпроса.
Каква е водоизместимостта на катера
Данните за газенето и зависещата от него водоизместимост са противоречиви в известните досега източници: а) „Учебник за моряка” (1920, 1929, 1930 г.) - 2,4 м и 23 т; б) Владимир Павлов (1970 г.) - 18 т; в) Илия Тодоров (1981 г.), Чони Чонев (1997 г.), Мариана Кръстева и Атанас Панайотов (2006 г.) - 1,4 м и 23 т. Не цитирам точните библиографски описания на тези източници, т.к. те са добре известни и са ясно отбелязани в споменатата статия. Към тях добавям обаче едно много слабо познато заглавие:
Славянов, Георги. Характеристика за състоянието на морското дело (военен и търговски флот) у нашите съседи и у нас (към 1 януарий 1928 година). Беседа, четена в София. Варна, 1928. 136 с., 8 прил.
Изданието има гриф „Поверително” и затова не фигурира в нито един библиографски указател. Седмото приложение съдържа техническите данни и въоръжението на 27 български военни кораба, осмото приложение - организационната структура на българския военен флот. Според седмото приложение катерът „Чайка” има: газене 1,4 м, водоизместимост 23 т, запас от гориво в килограми „400 масло, 3000 въгл.” (през 20-те години на ХХ в. терминът „масло” е обичаен за съвременния термин „течно гориво”, а корабите с такова гориво са наричани „маслоходи”). В забележка към данните на катера е посочено „Основно препостроен през 1925 г.” и вероятно тогава парният котел е приспособен за работа с течно гориво. Правя това предположение, защото към началото на ХХ в. внедряването на течното гориво в Русия е все още в експериментален стадий. Например известен е случаят с ескадрения броненосец „Ростислав”, който също е построен в Николаев (1900 г.) и е първият голям боен кораб в руския флот със смесено гориво - 8 парни котела (4 - с нефт и 4 - с въглища), но през зимата на 1904-1905 г. минава отново изцяло на въглища.
Тъй като достъпните източници предлагат противоречиви данни за водоизместимостта и газенето, проверка по формулата за масовата водоизместимост показва, че единствено данните за газене 1,4 м и водоизместимост 23 т са приемливи, защото при тях коефициентът на обща пълнота е около 0,42. При останалите случаи се получават абсурдно малки коефициенти на обща пълнота, които са недопустими от гледище на проектантската практика, а и публикуваната снимка на извадения за докуване катер ясно доказва характера на обводите на корпуса. Впрочем, сравнението на човешките фигури в снимката (по онова време вероятно са не повече от 1,7 м високи) с височината на корпуса в мидела, също подсказва, че е изключено газенето да е било 2,4 м.
Кой е възложителят на построяването на катера
Що се отнася до това дали катерът е поръчан от България в Русия или пък е подарък от руския император Николай II за българския княз Фердинанд I, добре би било да се прецени още веднъж тази версия предвид факта, че новоиздиреният източник, ако и да е архивен, е все пак от 1941 г., т.е. напълно е възможно твърдението да има мемоарен произход (38 години след събитието). Предлагам още един източник, но от времето на събитието: Нов катер. - Мир, № 1289, 11 юли 1903, с. 2. Според него: „Телеграфират от Николаев до руското телеграфно агентство в Петербург: „Началникът на българската флотилия заедно с една комисия прие поръчания в николаевския корабостроителен завод разезден катер за българския княз. Тоя е първия случай да се строят в Русия кораби по поръчка на чуждо правителство” (подч., И.А.). Вероятно това изключение е жест от руска страна по повод на разведряването на руско-българските отношения по онова време, израз на което са посещенията на руски военни кораби през юли 1901 и септември 1902 г. във Варна.
Русизмът „разезден катер” (от „разъездной катер”) е остарял морски термин, който означава „катер за превоз на личния състав на рейда между брега и корабите” - https://dic.academic.ru/ По онова време в българския периодичен печат се среща и терминът „разездач” за вид военен кораб, както и стотици други морски термини от Възраждането докъм средата на ХХ в. в българската литература изобщо, голяма част от които са излезли от употреба и неразбираеми или трудно разбираеми за съвременния читател (например: амар, балезиран, гамбота, дуба, зирихлия кораб, коноподчик, матюра, ниркач, кораб оклопница, павоазиран, ризбан, фестка и т.н., и т.н. …), но това е съвсем друга тема.
Иван АЛЕКСИЕВ
С интерес прочетох статията, съдържаща нови сведения за историята на флотския катер „Чайка”, поместена на 22 т.м. в „Морски вестник” - https://morskivestnik.com/. Във връзка с нея предлагам допълнителна информация по два въпроса.
Каква е водоизместимостта на катера
Данните за газенето и зависещата от него водоизместимост са противоречиви в известните досега източници: а) „Учебник за моряка” (1920, 1929, 1930 г.) - 2,4 м и 23 т; б) Владимир Павлов (1970 г.) - 18 т; в) Илия Тодоров (1981 г.), Чони Чонев (1997 г.), Мариана Кръстева и Атанас Панайотов (2006 г.) - 1,4 м и 23 т. Не цитирам точните библиографски описания на тези източници, т.к. те са добре известни и са ясно отбелязани в споменатата статия. Към тях добавям обаче едно много слабо познато заглавие:
Славянов, Георги. Характеристика за състоянието на морското дело (военен и търговски флот) у нашите съседи и у нас (към 1 януарий 1928 година). Беседа, четена в София. Варна, 1928. 136 с., 8 прил.
Изданието има гриф „Поверително” и затова не фигурира в нито един библиографски указател. Седмото приложение съдържа техническите данни и въоръжението на 27 български военни кораба, осмото приложение - организационната структура на българския военен флот. Според седмото приложение катерът „Чайка” има: газене 1,4 м, водоизместимост 23 т, запас от гориво в килограми „400 масло, 3000 въгл.” (през 20-те години на ХХ в. терминът „масло” е обичаен за съвременния термин „течно гориво”, а корабите с такова гориво са наричани „маслоходи”). В забележка към данните на катера е посочено „Основно препостроен през 1925 г.” и вероятно тогава парният котел е приспособен за работа с течно гориво. Правя това предположение, защото към началото на ХХ в. внедряването на течното гориво в Русия е все още в експериментален стадий. Например известен е случаят с ескадрения броненосец „Ростислав”, който също е построен в Николаев (1900 г.) и е първият голям боен кораб в руския флот със смесено гориво - 8 парни котела (4 - с нефт и 4 - с въглища), но през зимата на 1904-1905 г. минава отново изцяло на въглища.
Тъй като достъпните източници предлагат противоречиви данни за водоизместимостта и газенето, проверка по формулата за масовата водоизместимост показва, че единствено данните за газене 1,4 м и водоизместимост 23 т са приемливи, защото при тях коефициентът на обща пълнота е около 0,42. При останалите случаи се получават абсурдно малки коефициенти на обща пълнота, които са недопустими от гледище на проектантската практика, а и публикуваната снимка на извадения за докуване катер ясно доказва характера на обводите на корпуса. Впрочем, сравнението на човешките фигури в снимката (по онова време вероятно са не повече от 1,7 м високи) с височината на корпуса в мидела, също подсказва, че е изключено газенето да е било 2,4 м.
Кой е възложителят на построяването на катера
Що се отнася до това дали катерът е поръчан от България в Русия или пък е подарък от руския император Николай II за българския княз Фердинанд I, добре би било да се прецени още веднъж тази версия предвид факта, че новоиздиреният източник, ако и да е архивен, е все пак от 1941 г., т.е. напълно е възможно твърдението да има мемоарен произход (38 години след събитието). Предлагам още един източник, но от времето на събитието: Нов катер. - Мир, № 1289, 11 юли 1903, с. 2. Според него: „Телеграфират от Николаев до руското телеграфно агентство в Петербург: „Началникът на българската флотилия заедно с една комисия прие поръчания в николаевския корабостроителен завод разезден катер за българския княз. Тоя е първия случай да се строят в Русия кораби по поръчка на чуждо правителство” (подч., И.А.). Вероятно това изключение е жест от руска страна по повод на разведряването на руско-българските отношения по онова време, израз на което са посещенията на руски военни кораби през юли 1901 и септември 1902 г. във Варна.
Русизмът „разезден катер” (от „разъездной катер”) е остарял морски термин, който означава „катер за превоз на личния състав на рейда между брега и корабите” - https://dic.academic.ru/ По онова време в българския периодичен печат се среща и терминът „разездач” за вид военен кораб, както и стотици други морски термини от Възраждането докъм средата на ХХ в. в българската литература изобщо, голяма част от които са излезли от употреба и неразбираеми или трудно разбираеми за съвременния читател (например: амар, балезиран, гамбота, дуба, зирихлия кораб, коноподчик, матюра, ниркач, кораб оклопница, павоазиран, ризбан, фестка и т.н., и т.н. …), но това е съвсем друга тема.
Иван АЛЕКСИЕВ
Парният катер „Чайка“, изваден за докуване във Флотския район.
