МВ "Компас", новини, април 2020 г. :: МОРЕ ЗА ВСИЧКИ

стои по друг начин! Същите пияници, които се опитаха да ни сгазят, са решили да продължат щуротиите си, като запалят яхтата и си посветят през нощта! От такива хора всичко може да се очаква! А аз бях толкова натъртен, че дори сега ми е трудно да се движа!
Участъковият стана и започна да крачи из стаята:
- Казах ти да не сe правиш на луд, но ти продължаваш! А ако ти кажа, че има свидетел, който те е разпознал през въпросната нощ? Този човек може да свидетелства срещу теб и тогава гориш, Свилене! Ще ти отиде и къщата, и лодката заради тая яхта, и пак няма да можеш да я платиш! Отделно, дето ще лежиш в затвора! По-добре си признай, за да си намалиш наказанието!
Рибарят го изгледа презрително:
- Винаги съм се чудил, как ви подбират за полицаи! По глупост ли става това или по други критерии? Срещу мен не може да има свидетел, по простата причина, че през нощта си бях у дома и спах! На яхтата не съм стъпвал! А ако Манев даде едни пари на някой продажник, вероятно би се намерил такъв свидетел! Само, че освен да ме наклевети, ще трябват и доказателства! А вие такива нямате!
- Не бъди толкова сигурен! - поклати глава заканително полицаят. - Както има свидетел, така ще има и доказателства! А ти сега ще останеш в ареста до сутринта, за да си помислиш на спокойствие какво те чака, ако не си признаеш!
- Нямате право да ме задържате! Това е своеволие и нарушаване на гражданските ми права!
- Имам право да те задържа не само двадесет и четири, но дори седемдесет и два часа, при подозрение за такова престъпление! А колкото до правата ти, не ме разсмивай, ако обичаш! Какъв гражданин си ти, като живееш на село, а?
Свилен го изгледа, без да отвърне. Участъковият излезе от стаята и през вратата надникна дежурния полицай:
- Хайде мърдай да те водя в ареста, че гледам интересен мач по телевизията! „Барселона“ водеше на „Бетис“, но успяха да изравнят преди малко! Не искам да изтърва мача заради теб!
Свилен стана и след малко бе заключен в помещението за предварителен арест. Седна на дървения нар и въздъхна. Трябваше да чака до сутринта, за да види какво е измислила шайката на бившия депутат.
Още в седем часа сутринта, пред полицейското управление се събраха двайсетина мъже, водени от Дачо. Започнаха да скандират „Долу мафията!“ и дежурния полицай се видя в чудо. Скоро при тях спря кола на една местна телевизия и репортерка, придружена от оператор взеха интервюта от протестиращите. Малко преди осем, изви големият си джип полицейският началник и без да спре при протестиращите, се вмъкна в управлението. Целият бе зачервен и явно бесен от това, че се вдигаше медиен шум. Не минаха и десет минути, когато на вратата застана Свилен. Той кротко се усмихна, а мъжете наддадоха радостни възгласи. Мишето, което до тогава държеше ръката на Дачо се откъсна и се хвърли към дядо си. Свилен го вдигна на ръце и се смеси с мъжете. Част от тях бяха рибари, друга част - обикновени селяни. Всички го тупаха по гърба и на глас псуваха властта и полицията. На хората им бе писнало от несправедливости.
По пътя към къщи, Дачо не спря да псува продажния началник на полицията и подчинените му. Започна да се смее, когато заговори за Мартина:
- Тази жена е огън, братле! Не я изпускай в никакъв случай! Още снощи се свърза със свои колеги от някакви вестници и телевизии, за да организира освобождаването ти днес! Дори искаше да дойде с нас, но не я взех! Къде ще я влача с този счупен крак?!
- Но аз дойдох, деде! - обади се Мишето.
- Че как иначе? - засмя се Свилен - Щом вече те вземам в морето за риба, значи си голям мъж!
Скоро се прибраха и очите на Мартина светнаха, щом ги видя. Тя се надигна да стане, но Свилен я спря с жест:
- Стой на леглото, ако обичаш! И благодаря за подкрепата! Телевизията пред полицията доста изнерви главното ченге! Освободиха ме, без много приказки!
Тя го гледаше с лека усмивка, без да отвърне. Дачо се повъртя малко и излезе. Трябваше да влиза в морето, а беше доста закъснял вече. Свилен отчупи крайщник хляб, сложи парче сирене и един домат в него, и започна да се храни:
- Вие закусвахте ли?
- Охо! Още рано сутринта! Дачо донесе отнякъде баница с боза! - рече Мартина. - Не знам кой я е приготвял, но беше много вкусна! Мишето изяде две големи парчета!
През следващите няколко дни всичко беше спокойно. Мартина се излежаваше на един пластмасов шезлонг, застлан с плажна хавлия, на сянка под голямата смокиня на двора и пишеше на лап-топа си. Свилен влизаше с внук си за риба в морето и бързаше да се прибере, за да бъде по-близо до тази, толкова привлекателна за него жена. От полицията никой повече не ги навести, независимо яловите заплахи на участъковия, че имало свидетел на произшествието с яхтата. Една вечер, докато Свилен бъркаше салата, в очакване да дойде Дачо, за да се почерпят, в двора влезе един от другите рибари. Отдалече поздрави и запита:
- Как е крачето, моме? Мърдаш ли вече?
Мартина се надигна от шезлонга:
- Разбира се! Правя по няколко крачки, с помощта на патерицата за сега! Не стоя много изправена, защото все още боли!
- А седнала можеш ли да стоиш?
- Без проблеми! Защо?
Рибарят извади от джоба си три билета и ги размаха във въздуха:
- След два дни вечерта ще има концерт в града! Билетите са от кметския наместник! Подарък за тримата! Лично той ще ви заведе на концерта! Какво ще кажете, а?
Мартина разпери ръце:
- Не знам, какво да кажа! Много благодаря за вниманието, но предполагам, че билетите не са евтини! Свилене, ти какво ще кажеш?
Рибарят остави купата със салата на масата и приближи до колегата си. Погледна цената на билетите и внимателно изгледа в очите другия рибар:
- Коце, откога наместника е тъй забогатял, че да черпи с концерт, бе? Билетите са почти сто лева! Това не са малко пари!
- Наместникът каза, че лошата реклама също е реклама! Ние влизаме за риба през деня и не виждаме, какво става в селото. Откакто се прочухме с изгорялата яхта на Манев и твоя арест, по телевизията, и местния вестник, всеки ден идват пет пъти повече туристи от преди! Нашите хора продават домати, краставици, чушки, а на когото са узрели - и пъпешите даже! Оборотът в магазина на центъра е скочил няколко пъти! Тъй, че стана един вид медийна звезда, друже! Заслужаваш си напълно концерта!
- Ела да пием по една мастика! - покани го Свилен и двамата седнаха на масата.
След малко към тях се присъедини Дачо, а Мишето започна някаква игра на компютъра, заедно с Мартина.
Два дни след това, кметския наместник спря раздрънканият си „Опел“ през къщата и ги извика да се качват, за да тръгват на концерта. Братът на Мартина бе идвал предния ден и бе донесъл дрехи за преобличане. Сега тя се бе пременила в бяла, копринена риза и къса пола. Очите й светеха от жизненост и също като Мишето се радваше на предстоящия концерт. Свилен не бе ходил на концерт почти двадесет години, но не се вълнуваше особено. Пристигнаха на открития стадион малко по-рано, за да могат да седнат спокойно.
След концерта спряха в същия ресторант, в който бяха ходили първият път на вечеря Свилен и Мартина. Преди наместника да поръча, Свилен заяви:
- Този път черпя аз! Не искам да чувам никакви възражения!
Ядоха, пиха и разговаряха час след полунощ, докато заведението затвори. Напуснаха ресторанта и тъкмо влизаха в колата, когато пред тях мина полицейска кола с включена светлинна сигнализация.
- Ха-ха! - засмя се Свилен - Колкото пъти дойдем в града, все нещо се случва! Я ще ни сгазят, я друго! Какво ли е станало сега?
- Кой знае? - повдигна рамене наместникът. - Други яхти за горене не останаха!
Тримата се разсмяха на глас, а Мишето се гушна на задната седалка в скута на Мартина и заспа. Пътят мина неусетно и щом наближиха къщата, видяха синята, святкаща светлина на патрулката при залива, с изгорялата яхта.
- Интересно, какво се е случило? - повдигна вежди Свилен.
- Ако искаш, да идем да видим! - предложи наместникът. - За мен това е служебно задължение все пак! Трябва да съм наясно, какво става в нашето землище!
Скоро колата ги отведе до спряната патрулка и там видяха, че телената мрежа от оградата липсва. Двама полицаи и няколко мъже се суетяха, като един от мъжете снимаше с мобилния си телефон. В горният край, далеч от рибарските лодки, се виждаше събрана мрежата, заедно с металните колове на голям куп. Към тях приближи Дачо и посочи с ръка:
- Ей, вижте как е завлякла Фадромата мрежата на Манев! Ако не получи инфаркт като научи, ще е късметлия!
Малко по встрани наистина се виждаше силуета на Фадромата от селската кооперация. Докато разглеждаха, към тях избръмча джипа на полицейския началник и щам спря, той слезе от него видимо пиян. Разходи се край камарата мрежа и дойде до тях. С изцъклени от алкохола очи изсъска:
- Сега ще ти разплача майката, Свилене! Ще изгниеш в затвора, копеле мръсно! Арестувайте го веднага!
Двамата полицаи се спогледаха, после единият приближи до шефа си и започна да му говори нещо на ухото. В това време мъжът, който снимаше с телефона си, го бе насочил към тях. Полицейският шеф изслуша подчинения си, после го бутна и сам залитна встрани.
- Ще изпълняваш! Не ме интересува, къде е било копелето! Щом трябва, ще арестуваш и наместника, и тая със счупения крак! Изпълнявай!
Двамата полицаи отново се спогледаха и си прошепнаха тихо нещо на ухо. Единият отиде при началника си и го поведе към джипа му, а другия дойде до Свилен и нареди:
- Хайде, да не правим цирк сега! Прибирайте се, че утре пак ще влезем в новините! Разбрахме, че сте били на концерт и не е ваша работата с мрежата! Ако трябва, утре ще ви потърсим за съдействие! Настоявам да си тръгнете веднага!
Свилен се усмихна презрително и заедно с наместника се отправиха към колата. От задната седалка там, мълчаливо наблюдаваше Мартина.
Щом сложи внук си в леглото и помогна на Мартина да се придвижи до стаята, Свилен й пожела лека нощ, а тя го хвана за ръката. Големите и кафяви очи го гледаха с такава няма молба, че той приближи и внимателно, но нескопосано я целуна по бузата. Тя го привлече към себе си и този път целувката им бе истинска.
- Да не стане някоя беля с крака ти? - прошепна той.
- Кога друг път ще имам възможност, да правя любов със счупен крак? - отвърна с въпрос тя.
Старото легло изскърца и ги пое в обятията си.
(Следва)
Красимир БАЧКОВ
Фотоетюди: Валентин ГЕОРГИЕВ