НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪРВИЯТ СПЕЦИАЛИЗИРАН ХИДРОГРАФСКИ КОРАБ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС (1950 - 1975)
35 години служба под български флаг!
Със своя заповед от 7 януари 1949 г. командирът на ВМС разпорежда на командира на Черноморския флот: „Да се извърши предварителна работа по хидрографско-навигационното осигуряване на районите, подлежащи на минна работа. Вероятно вследствие на извършената „работа“, през ноември 1949 г. командирът на ВМС капитан І ранг Кирил Халачев издава Заповед № І-М-378 за назначаване на комисия с председател командирът на Морска база Бургас капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Анатоли Златаров. Задачата на комисията е да прегледа числящи се към Пристанище Бургас кораби, които биха могли да получат мобилизационно назначение по щата за военно време в Дивизиона миночистачи - Бургас. На комисията са дадени правата да прегледат и други кораби, които не фигурират в заповедта, но се числят към Пристанище Бургас. Командирът на Морска база Бургас и членовете на комисията изпълняват заповедта и в Щаба на ВМС постъпва подробна информация за корабите, които биха могли да бъдат мобилизирани. Специално внимание е обърнато на новопостроените в корабостроителницата в Царево (от 18 април 1950 г. - Мичурин) кораби с дървен корпус (всеки с вместимост от 61 бруто-регистър тона) за нуждите на ДП „Държавен риболов“.
От държавното предприятие обаче не искат и да чуят за това, че трябва да се разделят с два от общо четирите построени риболовни кораби. Имат основание: трябва да изпълняват план. От Щаба на ВМС се възползват от възможността да мобилизират през 1950 г. първите два от построените риболовни кораби и проверяват възможностите им на море. След като специалистите от Адмиралтейството достигат до извода, че това са най-подходящите по това време плавателни съдове, които могат да бъдат преоборудвани за хидрографски кораби, е докладвано в Министерството на отбраната. В крайна сметка е постигнато споразумение: четирите кораба са разделени поравно между ВМС и Държавния риболов.
Със Заповед №-І-М 11 от 10 януари 1952 г. контраадмирал Бранимир Орманов (командир на ВМС) на основание на Постановление на Министерския съвет № 2249 от 4 октомври 1951 г. и в изпълнение на секретна негова заповед №-І-М-351 от 26 октомври 1951 г., се зачисляват в главната корабна книга на ВМС: „Рибарски кораб № 1 - тактически № 91, да се зачисли на Хидрографския отдел ВМС и остане на дислокация в Пристанище Сталин; Рибарски кораб № 2 - тактически № 92, да се зачисли на Бургаска военноморска база и предаде на хидроучастъка, остава да дислоцира в Пристанище Бургас. … Да се отпочне незабавно ремонта и подтягането на корабите“…
Първи командир на първия хидрографски кораб, а малко по-късно и командир на групата хидрографски кораби, е лейтенант (по-късно капитан І ранг) Славчо Василев. В своите спомени той разказва:
„След като получихме двата рибарски кораба ни доставиха най-новите съветски ехолоти (НЕЛ-3). Трябваше на корабите да се инсталират и дизел-агрегати за производството на ток - рибарските кораби имаха само по една малка динамомашинка, куплирана за главния двигател. Така в машинното отделение имахме вече по една малка електроцентрала. Получихме и по една нова радиостанция. А на мачтата, най-отгоре, над коша на наблюдателя, поставихме по една фарова глава с два-киловатова крушка, като тази на Фар Галата. Започнахме работа отначало само с моя кораб, тъй като вторият бе оборудван по-късно…
В хидрографските експедиции, които започнахме, участваше и един отряд (на практика цялото Хидрографско отделение - бел. ред.) от Географския институт към Министерството на отбраната (пристигат на 12 декември 1952 г. - бел. ред.). Трима души от тях организираха по един теодолитен пост: на Крапец, под нос Шабла и на нос Калиакра. По-късно се пребазираха на юг. Всеки теодолитен пост имаше планшет и радиостанция (ползваха немски парашутно-десантни батальонни радиостанции с педали!) „Лоренц“. В екипажа на всеки кораб имахме по трима радисти, за да носят непрекъсната вахта. 45 мили от брега, като тръгнеш на изток, 500 метра на юг и пак на запад 45 мили - това е акваторията на нашите галсове. На борда на хидрографския кораб, на планшета, бе старши лейтенант Ганчо Бъчваров. Тръгва корабът и нашият радист предава „Товс!... Нула!“ Като каже „Нула!“, теодолитните постове правят засечка по фаровата глава на мачтата. И веднага, последователно, и трите поста докладват пеленгите. Бъчваров ги нанася на планшета, с което определя мястото на кораба, като в същия момент ехолотът отчита и дълбочината, която също се нанася. На всеки пет минути всичко това се повтаря. Скоростта ни беше 10 възла. Спазвахме я точно, благодарение на безупречната работа на корабните дизелови двигатели „Бурмайстер и Вайн“. Така, под мое ръководство, експедицията достигна до Паша дере. Работехме непрекъснато“…
Благодарение на интензивната експлоатация на първия от двата хидрографски (бивши рибарски) кораба Хидрографската служба постига сериозни успехи в своето развитие:
1953 г. 16 август. Завършени в основни линии са промерите по западното и югозападното крайбрежие на Черно море. Изработени са първите топографски снимки на всички бухти, заливи и пристани.
1953 г. 11 септември. Издадена е Първата секретна лоция на Българското черноморско крайбрежие.
1954 г. Завършен е първият атлас „Морски планове“.
1956 г. 1 август. Изработени са първите 25 хилядни картни листове.
1956 г. 24. януари. Издадена е „Лоция на Черно море“.
1957 г. 26 юни. Отпечатани са карти МК 101, 102 и 103 - М 1:100 000, и картни листове 1001 и 1002 (генерална карта на Черно море М 1:1 000 000).
1961 г. 12 октомври. Излиза от печат: „Атлас на теченията по Българското Черноморско крайбрежие 1961 г.“ - първо издание.
След като става ясно, че дейността на Хидрографската служба на море може да се осигурява само с първия кораб, на 1 май 1962 г. вторият, който е в състава на Бургаския хидро-участък, е сдаден на „Държавен риболов“. А първият, под последен бордови № 201, служи под военноморски флаг до октомври 1975 г., когато част от екипажа му е изпратена в Полша, за да участва в получаването на новия хидрографски кораб, който по-късно получава името „Адмирал Бранимир Орманов“.
Последен командир на № 201 е капитан ІІІ ранг Владимир Илиев, който застава на мостика му на 17 октомври 1968 г. На 10 май 1976 г., корабът, плавал четвърт век под български военноморски флаг, е предаден безвъзмездно на новосъздадения Институт по морски изследвания и океанология (дн. Институт по океанология към БАН). Там получава името „Изследовател“ и с капитан Владимир Ставрев, а след това - с капитан Ловчо Ловчев, служи на българската морска наука до получаването на научно-изследователския кораб „Академик“ през 1984 г. 35 години под български флаг! Добър кораб са построили в Царево в следвоенната 1949 г. (проектантът му остава неизвестен), а и в добри ръце е бил по време на експлоатацията му. Интересен факт от историята на някогашния риболовен кораб е и това, че след окончателното му извеждане от експлоатация е изкаран на брега и преустроен като увеселително заведение в курорта „Златни пясъци“.
35 години служба под български флаг!
Със своя заповед от 7 януари 1949 г. командирът на ВМС разпорежда на командира на Черноморския флот: „Да се извърши предварителна работа по хидрографско-навигационното осигуряване на районите, подлежащи на минна работа. Вероятно вследствие на извършената „работа“, през ноември 1949 г. командирът на ВМС капитан І ранг Кирил Халачев издава Заповед № І-М-378 за назначаване на комисия с председател командирът на Морска база Бургас капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Анатоли Златаров. Задачата на комисията е да прегледа числящи се към Пристанище Бургас кораби, които биха могли да получат мобилизационно назначение по щата за военно време в Дивизиона миночистачи - Бургас. На комисията са дадени правата да прегледат и други кораби, които не фигурират в заповедта, но се числят към Пристанище Бургас. Командирът на Морска база Бургас и членовете на комисията изпълняват заповедта и в Щаба на ВМС постъпва подробна информация за корабите, които биха могли да бъдат мобилизирани. Специално внимание е обърнато на новопостроените в корабостроителницата в Царево (от 18 април 1950 г. - Мичурин) кораби с дървен корпус (всеки с вместимост от 61 бруто-регистър тона) за нуждите на ДП „Държавен риболов“.
От държавното предприятие обаче не искат и да чуят за това, че трябва да се разделят с два от общо четирите построени риболовни кораби. Имат основание: трябва да изпълняват план. От Щаба на ВМС се възползват от възможността да мобилизират през 1950 г. първите два от построените риболовни кораби и проверяват възможностите им на море. След като специалистите от Адмиралтейството достигат до извода, че това са най-подходящите по това време плавателни съдове, които могат да бъдат преоборудвани за хидрографски кораби, е докладвано в Министерството на отбраната. В крайна сметка е постигнато споразумение: четирите кораба са разделени поравно между ВМС и Държавния риболов.
Със Заповед №-І-М 11 от 10 януари 1952 г. контраадмирал Бранимир Орманов (командир на ВМС) на основание на Постановление на Министерския съвет № 2249 от 4 октомври 1951 г. и в изпълнение на секретна негова заповед №-І-М-351 от 26 октомври 1951 г., се зачисляват в главната корабна книга на ВМС: „Рибарски кораб № 1 - тактически № 91, да се зачисли на Хидрографския отдел ВМС и остане на дислокация в Пристанище Сталин; Рибарски кораб № 2 - тактически № 92, да се зачисли на Бургаска военноморска база и предаде на хидроучастъка, остава да дислоцира в Пристанище Бургас. … Да се отпочне незабавно ремонта и подтягането на корабите“…
Първи командир на първия хидрографски кораб, а малко по-късно и командир на групата хидрографски кораби, е лейтенант (по-късно капитан І ранг) Славчо Василев. В своите спомени той разказва:
„След като получихме двата рибарски кораба ни доставиха най-новите съветски ехолоти (НЕЛ-3). Трябваше на корабите да се инсталират и дизел-агрегати за производството на ток - рибарските кораби имаха само по една малка динамомашинка, куплирана за главния двигател. Така в машинното отделение имахме вече по една малка електроцентрала. Получихме и по една нова радиостанция. А на мачтата, най-отгоре, над коша на наблюдателя, поставихме по една фарова глава с два-киловатова крушка, като тази на Фар Галата. Започнахме работа отначало само с моя кораб, тъй като вторият бе оборудван по-късно…
В хидрографските експедиции, които започнахме, участваше и един отряд (на практика цялото Хидрографско отделение - бел. ред.) от Географския институт към Министерството на отбраната (пристигат на 12 декември 1952 г. - бел. ред.). Трима души от тях организираха по един теодолитен пост: на Крапец, под нос Шабла и на нос Калиакра. По-късно се пребазираха на юг. Всеки теодолитен пост имаше планшет и радиостанция (ползваха немски парашутно-десантни батальонни радиостанции с педали!) „Лоренц“. В екипажа на всеки кораб имахме по трима радисти, за да носят непрекъсната вахта. 45 мили от брега, като тръгнеш на изток, 500 метра на юг и пак на запад 45 мили - това е акваторията на нашите галсове. На борда на хидрографския кораб, на планшета, бе старши лейтенант Ганчо Бъчваров. Тръгва корабът и нашият радист предава „Товс!... Нула!“ Като каже „Нула!“, теодолитните постове правят засечка по фаровата глава на мачтата. И веднага, последователно, и трите поста докладват пеленгите. Бъчваров ги нанася на планшета, с което определя мястото на кораба, като в същия момент ехолотът отчита и дълбочината, която също се нанася. На всеки пет минути всичко това се повтаря. Скоростта ни беше 10 възла. Спазвахме я точно, благодарение на безупречната работа на корабните дизелови двигатели „Бурмайстер и Вайн“. Така, под мое ръководство, експедицията достигна до Паша дере. Работехме непрекъснато“…
Благодарение на интензивната експлоатация на първия от двата хидрографски (бивши рибарски) кораба Хидрографската служба постига сериозни успехи в своето развитие:
1953 г. 16 август. Завършени в основни линии са промерите по западното и югозападното крайбрежие на Черно море. Изработени са първите топографски снимки на всички бухти, заливи и пристани.
1953 г. 11 септември. Издадена е Първата секретна лоция на Българското черноморско крайбрежие.
1954 г. Завършен е първият атлас „Морски планове“.
1956 г. 1 август. Изработени са първите 25 хилядни картни листове.
1956 г. 24. януари. Издадена е „Лоция на Черно море“.
1957 г. 26 юни. Отпечатани са карти МК 101, 102 и 103 - М 1:100 000, и картни листове 1001 и 1002 (генерална карта на Черно море М 1:1 000 000).
1961 г. 12 октомври. Излиза от печат: „Атлас на теченията по Българското Черноморско крайбрежие 1961 г.“ - първо издание.
След като става ясно, че дейността на Хидрографската служба на море може да се осигурява само с първия кораб, на 1 май 1962 г. вторият, който е в състава на Бургаския хидро-участък, е сдаден на „Държавен риболов“. А първият, под последен бордови № 201, служи под военноморски флаг до октомври 1975 г., когато част от екипажа му е изпратена в Полша, за да участва в получаването на новия хидрографски кораб, който по-късно получава името „Адмирал Бранимир Орманов“.
Последен командир на № 201 е капитан ІІІ ранг Владимир Илиев, който застава на мостика му на 17 октомври 1968 г. На 10 май 1976 г., корабът, плавал четвърт век под български военноморски флаг, е предаден безвъзмездно на новосъздадения Институт по морски изследвания и океанология (дн. Институт по океанология към БАН). Там получава името „Изследовател“ и с капитан Владимир Ставрев, а след това - с капитан Ловчо Ловчев, служи на българската морска наука до получаването на научно-изследователския кораб „Академик“ през 1984 г. 35 години под български флаг! Добър кораб са построили в Царево в следвоенната 1949 г. (проектантът му остава неизвестен), а и в добри ръце е бил по време на експлоатацията му. Интересен факт от историята на някогашния риболовен кораб е и това, че след окончателното му извеждане от експлоатация е изкаран на брега и преустроен като увеселително заведение в курорта „Златни пясъци“.
Най-ранната, издирена до сега снимка на първия специализиран хидрографски кораб на българските ВМС. Направена е по време на получаването му. Липсват антените на КВ и УКВ радиостанции, на радиопеленгатора и на радионавигационната станция, както и радиолокационните отражатели. Благодарим на колегата Венцислав Чаков от Балчик, който ни предостави това дигитално копие.
Първият специализиран хидрографски кораб на море. Архив на о.з. капитан І ранг Димитър Игнатов. Корабът има дължина (между перпендикулярите) 25,60 м, ширина (макс.) 6,30 м, газене (в кърмата, макс.) - 3,20 м.
Първият специализиран хидрографски кораб (тук с бордови номер 501) на доков ремонт в корабостроителницата в Мичурин (Царево), 1968 г. Вдясно добре се вижда много по-малък риболовен кораб („Велека“), построен отново тук. Архив на о.з. капитан І ранг Димитър Игнатов.
Бившият рибарски и бивш хидрографски кораб вече като „Изследовател“ на Института по морски изследвания и океанология. Личен архив на доц. д-р инж. Траян Траянов (22.04.1944 - 28.01.2023 г.).
Капитан І ранг Славчо Василев. Като лейтенант той става първи командир на кораба и първи командир на групата хидрографски кораби.
О.з. капитан І ранг Славчо Василев в редакцията на „Морски вестник“, 23 декември 2007 г.
1959 г. Най-вероятно единият от останалите два кораба от този проект, ползвани от „Държавен риболов“. Снимката е от фондовете на Държавен архив - Бургас.
Лейтенант Димитър Игнатов като командир на електро-механичната бойна част на хидрографския кораб № 501, 1967 г. Архив на о.з. капитан І ранг Димитър Игнатов.
Последен командир на първия специализиран хидрографски кораб (вече с бордови № 201) е капитан ІІІ ранг Владимир Илиев, който застава на мостика му на 17 октомври 1968 г. На снимката: капитан далечно плаване Владимир Илиев на никулденско тържество с капитаните и главните механици във Варна. Архив на Слави Пешков.
Първи командир на ХК № 1: Лейтенант/старши лейтенант Славчо Василев - от 5 декември 1951 г. до 12 декември 1952 г., когато приема и длъжността командир на група хидрографски кораби. Капитан-лейтенант Василев е преместен на 31 март 1956 г. ХК № 1 е приет временно от старши лейтенант Данчо Власев, който изпълнява длъжността командир на ХК (вероятно на временно предоставения от ВМС „Чумерна“) от 23 март 1949 г. до 5 декември 1951 г. Капитан І ранг Данчо Власев е началник на Хидрографската служба от 30 октомври 1957 г. до 15 октомври 1961 г.
Първи командир на ХК № 2: Лейтенант Сотир Гилев - от 1 октомври 1951 г. до 7 септември 1952 г., когато е преместен.
Последен механик (командир на електро-механичната бойна част) на ХК № 1: Лейтенант Лъчезар Лазаров, назначен на 1 октомври 1973 г. На 20 октомври 1975 г. той е назначен за механик на хидрографския кораб, който по-късно получава името „Адмирал Бранимир Орманов“.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Тази статия бе публикувана (със съкращения) във вестник „Българска армия“ бр. 3 (24 301) от 17 януари 2025 г., с. 13, под заглавието „35 години служба под български флаг“.
Още за този кораб вижте в „Морски вестник“: 2 септември 2023 г. За хидрографския кораб № 501
Първи командир на ХК № 2: Лейтенант Сотир Гилев - от 1 октомври 1951 г. до 7 септември 1952 г., когато е преместен.
Последен механик (командир на електро-механичната бойна част) на ХК № 1: Лейтенант Лъчезар Лазаров, назначен на 1 октомври 1973 г. На 20 октомври 1975 г. той е назначен за механик на хидрографския кораб, който по-късно получава името „Адмирал Бранимир Орманов“.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Тази статия бе публикувана (със съкращения) във вестник „Българска армия“ бр. 3 (24 301) от 17 януари 2025 г., с. 13, под заглавието „35 години служба под български флаг“.
Още за този кораб вижте в „Морски вестник“: 2 септември 2023 г. За хидрографския кораб № 501