НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ФИФИ ПЕРОТО
„Дали заради лековатото, неангажиращо, дори повърхностно отношение, което усещахме към себе си, или заради някаква друга прилика с героя от популярния тогава френски филм „Фифи Перото”, някой шегобиец му беше лепнал това име и на него“.
„Лагерни вълнения” - Морски вестник - 4 май 2025 г.
Когато един бивш питомник на Училището написа спомен за Фифи Перото, останах приятно развълнуван. Не помня истинското име на офицера с фриволния прякор, но той дойде при нас, когато бяхме в четвърти курс, стар кокал с други думи, пък и него го пратиха взводен при разбойниците от съседния трети взвод, та не го помня много ясно. Разказът от Морския вестник обаче, за разлика от рехавите ми спомени, бе много ясен и подробен, а литературният стил дори бе достоен за завист - игриви изречения, цветист моряшки сленг, отдавна забравени военноморски термини с незабравими за всеки курсант мигове и природни картини.
Само дето героят офицер от вестника не съвпадаше с моя спомен за него. Нямах представа точно кой период от историята на ВНВМУ визира авторът, но беше ясно, че е някъде „след мен”. Ще рече, че са били минали поне няколко години след нашето дипломиране. Замислих се дали е възможно човек да се промени толкова много, за такъв кратък срок. Обадих се на съвипускници с въпрос помнят ли офицера Фифи Перото. Випускът ни не е от най отзивчивите, но двама приеха въпроса ми присърце и потвърдиха моето несъгласие. За моя изненада, почти нищо не помнеше за Фифи самият Ваньо Велков, а аз си мислех, че въпросното Перо, бе командир именно в техния трети взвод. „Грешката се оказа вярна”, когато се намеси Ники Събев от нашия втори взвод. Оказа се, че Фифи е бил командир не на тройките, а на новосъздадените четворки.
Е, нали помнех, че е бил началник на последния взвод! Те бяха сбирток от бившите три взвода, като всеки командир вероятно, чисто по човешки, се бе освободил от курсантите, чиято липса не би вълнувала ненужно съвестта му. В стила на гореспоменатия автор, „четворките” биха били нещо като „дисцип”, но признавам, че в следващия половин век най-цветни и интересни ми бяха именно съвипускниците от последния четвърти взвод. Някои от тях, като Любо Майничката, Гого Светкавицата, Геша Петров, Киро Дългия, Иван Добрев, Табича, Кътето и Дукича, в последните години са чести „гости” по страниците на Морския вестник.
Зададох си логичния въпрос защо живите набори не помнеха „възкръсналия” Фифи, но признавам, че ме блазнеше и мисълта да натрия носа на оня новобранец, че и от военните отгоре на всичко, който бе написал нелицеприятни неща за „нашия” взводен командир. Приготвих си за командира Фифи и сълзливи литературни оправдания на тема бащинство и сурова морска действителност, които да ползвам в бъдещия текст. Та нали Перото е бил с дъщеричката си - невръстно и невинно детенце, за което няма кой да се грижи вкъщи, бедност, дежурства и прочее битовизми от живота на младия морски офицер, пък и Морското не е място за нежни души или пансион за благородни девици, както се изразявахме по наше време, а школа за „сурови мъже на дълга”, както се пее в песните!
Настървено продължих писателското си разследване, но положителна информация за нашия командир не получих от никого. Единствен Ники си спомни, че години по-късно, мярнал бившия взводен командир на някакъв кораб от БМФ, но там той бил в ролята на трети или четвърти помощник-капитан, та нямал нищо общо с освидетелстването на електромеханичната част, което извършвал съвипускникът ми.
После нещата съвсем се влошиха. Някои от по-младите випуски си спомниха, че „моят човек” им е преподавал незначителни дисциплини в Морското, или им е бил ръководител на практиката, но всички бяха единодушни в едно - офицерът е бил гадняр. Това ми помогна да си спомня, че и зевзеците от нашето четвърто класно, случайно му бяха направили невинна, но офицеро-компроментираща (любима тяхна тема) снимка по време на някаква екскурзия и той ги бил намразил след това.
Що ми трябваше да ставам адвокат на Фифи Перото, чието истинско име дори не помнех. Да, но и никой друг от Училището не го помнеше, а той е изкарал повече от пет години там ... За сравнение - Капитан Ръби и три не са го изтърпели сред нас, а днес е легенда, барабар с трите си имена по паспорт, култовия прякор и безброй интересни истории.
От кумова срама, ще изкажа едно несъгласие с автора на „Лагерни вълнения”. Прякорът на офицера Фифи Перото го измислихме ние, випуск 1965 - 1970, а не съвипускниците на автора. Помислете сами: филмът „Фифи Перото” се появи точно в годината, когато бяхме приети в Училището. По онова време такива филми бяха направо революция в родния културен живот. При това героят на филма бе крадец, който, за да избяга от полицията стана цирков артист на трапец, а накрая си направи крила и можеше да лети, като продължаваше да практикува апашкия занаят. Фентъзи някакво, което сме разбирали според времето и мястото, но нищо обидно не бяхме вложили в прякора. Пък и тия от четворките бяха талантливи кръстници. Техни творения, освен Фифи Перото, са Шенгура, Папа Тони, Мадамата, Гого Светкавицата, Божо Чатрака - прякори, които и до днес са класика в курсантския фолклор. Само забележете: никой, дори и ротните клюкари не си спомни името или фамилията на офицера, а прякорът му и до днес е жив и краси страниците на Морския вестник.
Разрових се в личния си Училищен снимков архив, за отзивчивостта на випуска вече споменах, но открих само две снимки, на които би могъл „да присъства” Фифи Перото. Всъщност снимката е само една, но направена на два пъти в продължение на не повече от минута. Снимал е именно Ваньо Велков, защото не го виждам в групата. В центъра на снимката са йеромонахът Ефрем, Папа Тони и Мадамата. Фифи Перото е на най-горния ред, точно такъв, какъвто го помнят бъдещите му подчинени: присъствено неприсъстващ. Повече от половината от героите на фотоса вече не са между живите, но всички предизвикват умиление и трепет в душата ми. Вижда се как най-отраканият от нашия взвод е пуснал ръце на екскурзоводката и на втората снимка тя многозначително го е погледнала. Нищо чудно да я е щипнал или направил неприлично предложение. Читателят ще реши. На въпросния кадър аз дори съм се отделил от групата и стоя самотен до колоната. Малко е нетипично за очевадния ротен ентусиазъм, но никога не съм си падал по религията.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора
„Дали заради лековатото, неангажиращо, дори повърхностно отношение, което усещахме към себе си, или заради някаква друга прилика с героя от популярния тогава френски филм „Фифи Перото”, някой шегобиец му беше лепнал това име и на него“.
„Лагерни вълнения” - Морски вестник - 4 май 2025 г.
Когато един бивш питомник на Училището написа спомен за Фифи Перото, останах приятно развълнуван. Не помня истинското име на офицера с фриволния прякор, но той дойде при нас, когато бяхме в четвърти курс, стар кокал с други думи, пък и него го пратиха взводен при разбойниците от съседния трети взвод, та не го помня много ясно. Разказът от Морския вестник обаче, за разлика от рехавите ми спомени, бе много ясен и подробен, а литературният стил дори бе достоен за завист - игриви изречения, цветист моряшки сленг, отдавна забравени военноморски термини с незабравими за всеки курсант мигове и природни картини.
Само дето героят офицер от вестника не съвпадаше с моя спомен за него. Нямах представа точно кой период от историята на ВНВМУ визира авторът, но беше ясно, че е някъде „след мен”. Ще рече, че са били минали поне няколко години след нашето дипломиране. Замислих се дали е възможно човек да се промени толкова много, за такъв кратък срок. Обадих се на съвипускници с въпрос помнят ли офицера Фифи Перото. Випускът ни не е от най отзивчивите, но двама приеха въпроса ми присърце и потвърдиха моето несъгласие. За моя изненада, почти нищо не помнеше за Фифи самият Ваньо Велков, а аз си мислех, че въпросното Перо, бе командир именно в техния трети взвод. „Грешката се оказа вярна”, когато се намеси Ники Събев от нашия втори взвод. Оказа се, че Фифи е бил командир не на тройките, а на новосъздадените четворки.
Е, нали помнех, че е бил началник на последния взвод! Те бяха сбирток от бившите три взвода, като всеки командир вероятно, чисто по човешки, се бе освободил от курсантите, чиято липса не би вълнувала ненужно съвестта му. В стила на гореспоменатия автор, „четворките” биха били нещо като „дисцип”, но признавам, че в следващия половин век най-цветни и интересни ми бяха именно съвипускниците от последния четвърти взвод. Някои от тях, като Любо Майничката, Гого Светкавицата, Геша Петров, Киро Дългия, Иван Добрев, Табича, Кътето и Дукича, в последните години са чести „гости” по страниците на Морския вестник.
Зададох си логичния въпрос защо живите набори не помнеха „възкръсналия” Фифи, но признавам, че ме блазнеше и мисълта да натрия носа на оня новобранец, че и от военните отгоре на всичко, който бе написал нелицеприятни неща за „нашия” взводен командир. Приготвих си за командира Фифи и сълзливи литературни оправдания на тема бащинство и сурова морска действителност, които да ползвам в бъдещия текст. Та нали Перото е бил с дъщеричката си - невръстно и невинно детенце, за което няма кой да се грижи вкъщи, бедност, дежурства и прочее битовизми от живота на младия морски офицер, пък и Морското не е място за нежни души или пансион за благородни девици, както се изразявахме по наше време, а школа за „сурови мъже на дълга”, както се пее в песните!
Настървено продължих писателското си разследване, но положителна информация за нашия командир не получих от никого. Единствен Ники си спомни, че години по-късно, мярнал бившия взводен командир на някакъв кораб от БМФ, но там той бил в ролята на трети или четвърти помощник-капитан, та нямал нищо общо с освидетелстването на електромеханичната част, което извършвал съвипускникът ми.
После нещата съвсем се влошиха. Някои от по-младите випуски си спомниха, че „моят човек” им е преподавал незначителни дисциплини в Морското, или им е бил ръководител на практиката, но всички бяха единодушни в едно - офицерът е бил гадняр. Това ми помогна да си спомня, че и зевзеците от нашето четвърто класно, случайно му бяха направили невинна, но офицеро-компроментираща (любима тяхна тема) снимка по време на някаква екскурзия и той ги бил намразил след това.
Що ми трябваше да ставам адвокат на Фифи Перото, чието истинско име дори не помнех. Да, но и никой друг от Училището не го помнеше, а той е изкарал повече от пет години там ... За сравнение - Капитан Ръби и три не са го изтърпели сред нас, а днес е легенда, барабар с трите си имена по паспорт, култовия прякор и безброй интересни истории.
От кумова срама, ще изкажа едно несъгласие с автора на „Лагерни вълнения”. Прякорът на офицера Фифи Перото го измислихме ние, випуск 1965 - 1970, а не съвипускниците на автора. Помислете сами: филмът „Фифи Перото” се появи точно в годината, когато бяхме приети в Училището. По онова време такива филми бяха направо революция в родния културен живот. При това героят на филма бе крадец, който, за да избяга от полицията стана цирков артист на трапец, а накрая си направи крила и можеше да лети, като продължаваше да практикува апашкия занаят. Фентъзи някакво, което сме разбирали според времето и мястото, но нищо обидно не бяхме вложили в прякора. Пък и тия от четворките бяха талантливи кръстници. Техни творения, освен Фифи Перото, са Шенгура, Папа Тони, Мадамата, Гого Светкавицата, Божо Чатрака - прякори, които и до днес са класика в курсантския фолклор. Само забележете: никой, дори и ротните клюкари не си спомни името или фамилията на офицера, а прякорът му и до днес е жив и краси страниците на Морския вестник.
Разрових се в личния си Училищен снимков архив, за отзивчивостта на випуска вече споменах, но открих само две снимки, на които би могъл „да присъства” Фифи Перото. Всъщност снимката е само една, но направена на два пъти в продължение на не повече от минута. Снимал е именно Ваньо Велков, защото не го виждам в групата. В центъра на снимката са йеромонахът Ефрем, Папа Тони и Мадамата. Фифи Перото е на най-горния ред, точно такъв, какъвто го помнят бъдещите му подчинени: присъствено неприсъстващ. Повече от половината от героите на фотоса вече не са между живите, но всички предизвикват умиление и трепет в душата ми. Вижда се как най-отраканият от нашия взвод е пуснал ръце на екскурзоводката и на втората снимка тя многозначително го е погледнала. Нищо чудно да я е щипнал или направил неприлично предложение. Читателят ще реши. На въпросния кадър аз дори съм се отделил от групата и стоя самотен до колоната. Малко е нетипично за очевадния ротен ентусиазъм, но никога не съм си падал по религията.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора
Пазете си снимките, момчета!
Незабравимият и вечно жив випуск 1965 - 1970 г.
