НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
190 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО И 105 ГОДИНИ ОТ
СМЪРТТА НА ВАРНЕНЕЦА НИКОЛА КОРЧЕВ -
ПОСЛЕДНИЯТ ЗНАМЕНОСЕЦ НА САМАРСКОТО
ЗНАМЕ
Честит Ден на Съединението, уважаеми
читатели на „Морски вестник!“
Празникът е едно от най-величавите събития в новата българска история - истинска мирна революция, първа успешна стъпка по пътя към жадуваното национално обединение. Документ, съхраняван в Държавен архив - Варна, ни напомня, че Денят на Съединението по интересен начин се свързва с биографията на един бележит варненец - Никола Корчев (март 1836 - 29 август 1921 г.). Нека да си припомним, че той е спасителят на Самарското знаме при боевете при Стара Загора (31 юли 1877 г.) и е заслужил правото да бъде последен негов знаменосец. Награден е с войнишкия кръст „За храброст“. След като е демобилизиран от Трета опълченска дружина той се установява да живее във Варна. Преди 115 години, през 1911 г., художникът Ярослав Вешин завършва своята известна картина за Самарското знаме и неговия знаменосец, за която позира дядо Никола Корчев. Локомотивното депо във Варна носи неговото име.
Оказва се, че неговото име фигурира в единствения (засега) издирен списък на пътниците на първия български морски пътнически кораб след Освобождението - „Съединение“. Пътувал е от Бургас до Варна на 8 декември 1893 г. Списъкът, съхранен в Държавен архив - Варна, ни дава информация за това какъв е „пътнико-потока“ по това време. 8 декември не е подходящ период за разходки и забавления, очевидно всички пътници, в т.ч. и Никола Корчев, са ползвали водния път по работа.
Вече сме писали за парахода „Съединение“. Той е собственост на българския гражданин от гръцки произход Х. К. Теофанди, жител на Бургас. Предприемчив корабособственик, осмелил се да мери мегдан с Параходството „Австрийски Лойд“ и си осигурил същата субсидия като чуждата компания, изплащана от българското правителство, за пренасяне на пощата по българските черноморски пристанища през 1893 г. Вероятно предприемчивият корабособственик е предполагал, че името „Съединение“ ще предизвика немалко патриотични чувства на бъдещите пътници - българи от всякакъв произход, които да предпочетат малкия му кораб с дървен корпус пред големите австрийски параходи. Както са направили 16-те пътника на 8 декември 1893 г., сред които и опълченеца Никола Корчев. Сред тях, освен с чисто български имена, срещаме и имена на български гърци, български турци, български евреи и дори имената на двама граждани от съседна Турция. А сред българите откриваме и двама военнослужещи (от 3-ти конен полк и от 5-ти Дунавски полк).
Пита се в задачата, как така, вече толкова години, нито един български корабособственик от български произход не избра „Съединение“ за име на свой кораб?
Атанас ПАНАЙОТОВ
СМЪРТТА НА ВАРНЕНЕЦА НИКОЛА КОРЧЕВ -
ПОСЛЕДНИЯТ ЗНАМЕНОСЕЦ НА САМАРСКОТО
ЗНАМЕ
Честит Ден на Съединението, уважаеми
читатели на „Морски вестник!“
Празникът е едно от най-величавите събития в новата българска история - истинска мирна революция, първа успешна стъпка по пътя към жадуваното национално обединение. Документ, съхраняван в Държавен архив - Варна, ни напомня, че Денят на Съединението по интересен начин се свързва с биографията на един бележит варненец - Никола Корчев (март 1836 - 29 август 1921 г.). Нека да си припомним, че той е спасителят на Самарското знаме при боевете при Стара Загора (31 юли 1877 г.) и е заслужил правото да бъде последен негов знаменосец. Награден е с войнишкия кръст „За храброст“. След като е демобилизиран от Трета опълченска дружина той се установява да живее във Варна. Преди 115 години, през 1911 г., художникът Ярослав Вешин завършва своята известна картина за Самарското знаме и неговия знаменосец, за която позира дядо Никола Корчев. Локомотивното депо във Варна носи неговото име.
Оказва се, че неговото име фигурира в единствения (засега) издирен списък на пътниците на първия български морски пътнически кораб след Освобождението - „Съединение“. Пътувал е от Бургас до Варна на 8 декември 1893 г. Списъкът, съхранен в Държавен архив - Варна, ни дава информация за това какъв е „пътнико-потока“ по това време. 8 декември не е подходящ период за разходки и забавления, очевидно всички пътници, в т.ч. и Никола Корчев, са ползвали водния път по работа.
Вече сме писали за парахода „Съединение“. Той е собственост на българския гражданин от гръцки произход Х. К. Теофанди, жител на Бургас. Предприемчив корабособственик, осмелил се да мери мегдан с Параходството „Австрийски Лойд“ и си осигурил същата субсидия като чуждата компания, изплащана от българското правителство, за пренасяне на пощата по българските черноморски пристанища през 1893 г. Вероятно предприемчивият корабособственик е предполагал, че името „Съединение“ ще предизвика немалко патриотични чувства на бъдещите пътници - българи от всякакъв произход, които да предпочетат малкия му кораб с дървен корпус пред големите австрийски параходи. Както са направили 16-те пътника на 8 декември 1893 г., сред които и опълченеца Никола Корчев. Сред тях, освен с чисто български имена, срещаме и имена на български гърци, български турци, български евреи и дори имената на двама граждани от съседна Турция. А сред българите откриваме и двама военнослужещи (от 3-ти конен полк и от 5-ти Дунавски полк).
Пита се в задачата, как така, вече толкова години, нито един български корабособственик от български произход не избра „Съединение“ за име на свой кораб?
Атанас ПАНАЙОТОВ
Никола Корчев в опълченската си униформа, София, 1910 г. Вероятно по време на началото на позирането пред Ярослав Вешин.
„Самарското знаме“, Ярослав Вешин, 1911 г.
Списък на пристигналите (във Варна) от Бургас пътници с парахода „Съединение“ на 8 декември 1893 г. Документът се съхранява в Държавен архив - Варна, ЧП 986