НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ЗА БОЙНОТО ОТЛИЧИЕ НА МИНОЧИСТАЧНИЯ
КОРАБ „ХРИСТО БОТЕВ” ОТ 1945 Г.

Вече съм имал възможността да представя на читателите на „Морски вестник” елементи от биографията на миночистачния кораб (по-късно базов буксир) „Христо Ботев”:
27 юли 2010 г. 65 г. по-късно: българският кораб, участвал в Парада на победата през 1945 г.
22 март 2013 г. Базовият буксир „Христо Ботев” не е в тръстиките на Варненското езеро!

След втората публикация читател на нашето издание реагира във „Фейсбук”-страницата ни, че е крайно време да потърсим къде са бойните отличия на кораба, със съмнението, че отдавна са изчезнали. Обещах да отговоря на това съмнение и макар със закъснение (обективната причина за което ще посоча в следваща публикация) изпълнявам това обещание.
Да, миночистачът „Христо Ботев” има бойно отличие. Да, досега никой не е писал за него ...
Когато преди време посетих кораба (беше по време на ремонт) и споделих с екипажа повода за това мое гостуване, срещнах негодуванието на момчетата, че някой може да си позволи подобно твърдение. Бойното отличие си стои на възможно най-подходящото място на кораба, запазено от агресивното въздействие на морската среда, от 1945 г. до наши дни! Всеки, който се съмнява в това, може да провери. За всеки случай публикувам и фотографията му.
В оригиналното удостоверение се посочва, че миночистачният кораб „Христо Ботев” от Дунавския флот с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР е награден с медала „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 - 1945 г.” Удостоверението е издадено на 19 август 1945 г., а времето почти е изтрило подписа и печата, но с взиране може да бъде прочетено името на командващия Трети украински фронт маршал Толбухин. Върху лявата страница на удостоверението, върху която е отпечатано и изображението на медала, е поставен и самият медал, като всичко това е покрито със стъкло и поставено в рамка.
Цялата история по това отличие можеше да завърши и тук, ако нямаше няколко въпросителни. Да, удостоверението е оригинално, в него всичко е на руски език, но надписът „Миночистачен кораб „Христо Ботев” от Дунавския флот” е на български. Това не е толкова странно, като се има предвид, че с медала „За победу над Германией в Великой Отечественной войне 1941 - 1945 гг.” са наградени десетки български военни моряци. На същата дата - 19 август 1945 г., с Акт на командира на Дунавския флот капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Валентин Паспалеев (посмъртно произведен в звание контраадмирал след 1989 г.) връчва този медал на 80 „моряци, подофицери, чиновници, помощник-командири и офицери”. Сред тях е и командирът на миночистачния кораб „Христо Ботев” мичман ІІ ранг (дн. лейтенант) Начо Овчаров. С Акт на командира на ІІІ-а армейска област генерал-лейтенант Генчев също от 19 август 1945 г. този медал е връчен на 68 военни моряци от Черноморския флот. В Акта на командира на Дунавския флот обаче не фигурира медалът, връчен на същата дата на миночистачния кораб „Христо Ботев”.
Миночистачът „Христо Ботев” с тралното си въоръжение на борда и с парадно построения си екипаж в края на Втората световна война. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Със своя заповед № 31 от 18 юли 1945 г. командирът на Морските войски капитан І ранг Стефан Цанев със знака на военния орден за храброст - ІІ, ІІІ и ІV степен, са наградени 64 „чинове” от Дунавския флот и 12 „чинове” от Черноморския флот. Източник: ДВИА
В своя отчет след приключването на бойните действия командирът на миночистачния кораб „Христо Ботев” мичман ІІ ранг Начо Овчаров споменава за наградите, получени от „обслугата” на миночистача, но не и за награда, връчена на самия миночистач ... Източник: ДВИА
В оригиналното удостоверение се посочва, че миночистачният кораб „Христо Ботев” от Дунавския флот с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР е награден с медала „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 - 1945 г.” Удостоверението е издадено на 19 август 1945 г.
С Акт на командира на ІІІ-а армейска област генерал-лейтенант Генчев също от 19 август 1945 г. този медал е връчен на 68 военни моряци от Черноморския флот. Източник: Държавен военноисторически архив - Велико Търново (ДВИА).
На същата дата - 19 август 1945 г., с Акт на командира на Дунавския флот капитан-лейтенант Валентин Паспалеев връчва този медал на 80 „моряци, подофицери, чиновници, помощник-командири и офицери”. Източник: ДВИА
На 24 юни 1945 г., със заповед № 58 на командващия Червенознаменната, носител на ордените „Нахимов” и „Кутузов” Дунавска флотилия на Съветския съюз вицеадмирал Г. Холостяков са наградени 16 българи от Дунавския флот с високи отличия „за образцово изпълнение на бойните задачи, поставени от командването на фронта на борбата с немските завоеватели и проявени при това доблест и мъжество”. Източник: ДВИА
Много по-рано, на 24 юни 1945 г., със заповед № 58 на командващия Червенознаменната, носител на ордените „Нахимов” и „Кутузов” Дунавска флотилия на Съветския съюз вицеадмирал Г. Холостяков са наградени 16 българи от Дунавския флот с високи отличия „за образцово изпълнение на бойните задачи, поставени от командването на фронта на борбата с немските завоеватели и проявени при това доблест и мъжество”. Наградени са командирът и помощник-командирът на Дунавския флот, командирът на българските моряци, работещи на миночистачите (лейтенант Любомир Давидов, бъдещ капитан далечно плаване), механика на тралните агрегати (мичман ІІ ранг Константин Стрелухов, бъдещ главен механик в Параходство БМФ) и 12 души (на практика - целият екипаж) от миночистачния кораб (в заповедта е посочен като „спомагателен тралчик”) „Христо Ботев”:
- мичман ІІ ранг Начо Овчаров - командир на кораба, с орден „Червена звезда”;
- офицерски кандидат Стоян Петрунов - механик на кораба, с орден „Червена звезда”;
- кандидат-подофицер (дн. старшина ІІ степен) Ангел Сандулов - рулеви, с медал „Ушаков”;
- ефрейтор (дн. старши матрос) Петко Колев - рулеви, с медал „Ушаков”;
- ефрейтор Георги Шербанов - миньор, с медал „Ушаков”;
- ефрейтор Ангел Денков - миньор, с медал „За боеви заслуги”;
- ефрейтор Йордан Друмев - моторист, с медал „За боеви заслуги”;
- ефрейтор Ангел Гаврилов - артилерист, с медал „За боеви заслуги”;
- ефрейтор Петър Диков - миньор, с медал „За боеви заслуги”;
- кандидат-подофицер Тодор Младенов - моторист, с медал „За боеви заслуги”;
- ефрейтор Никола Кунев - моторист, с медал „За боеви заслуги”;
- ефрейтор Петро Иванов - миньор, с медал „За боеви заслуги”.
И тук не се споменава за награждаване на самия кораб, а само за членовете на неговия екипаж, в който, между другото, и най-младшите моряци имат поне по една нашивка (ефрейтор).
Със своя заповед № 31 от 18 юли 1945 г. командирът на Морските войски капитан І ранг Стефан Цанев със знака на военния орден за храброст - ІІ, ІІІ и ІV степен, са наградени 64 „чинове” от Дунавския флот и 12 „чинове” от Черноморския флот, като е посочено, че отличилите се офицери са представени за награждаване с военен орден за храброст пред вишестояща инстанция (Министерството на войната). В заповедта наградените фигурират само като имена, звания и степен на отличието, като не се споменават длъжностите и мястото на службата им. И тук не се споменават нито екипажи, нито кораби.
В своя отчет след приключването на бойните действия командирът на миночистачния кораб „Христо Ботев” мичман ІІ ранг Начо Овчаров споменава за наградите, получени от „обслугата” на миночистача, но не и за награда, връчена на самия миночистач ...
През 1948 г. „Христо Ботев” все още е магнитен миночистач (единствен!) в състава на Дунавската флотилия. Това е посочено в заповед на командира на Военноморските сили капитан І ранг Кирил Халачев № 15 от 28 януари 1948 г. Източник: ДВИА
На 1 август 1949 г., със заповед № І-Д-195 на капитан І ранг Халачев се изказва служебна благодарност на капитан-лейтенант Кръстю Платников и на корабниците-курсанти от 44 випуск на Морското училище, участвали в пребазирането на „моторния влекач „Христо Ботев” и на шлепа „Лютибродски” от пристанище Русе до пристанище Варна”. Източник: ДВИА
В крайна сметка, на този етап можем да заключим, че заповед за награждаването на миночистачния кораб „Христо Ботев” с медал „За победу над Германией в Великой Отечественной войне 1941 - 1945 гг.” все още не е открита, няма и издирена публикация на наш изследовател по този въпрос.
През 1948 г. „Христо Ботев” все още е магнитен миночистач (единствен!) в състава на Дунавската флотилия. Това е посочено в заповед на командира на Военноморските сили капитан І ранг Кирил Халачев № 15 от 28 януари 1948 г. Останалите мобилизирани като миночистачи граждански кораби са върнати на предишните им собственици.
Преди 65 години - на 1 август 1949 г., със заповед № І-Д-195 на капитан І ранг Халачев се изказва служебна благодарност на капитан-лейтенант Кръстю Платников и на корабниците-курсанти от 44 випуск на Морското училище, участвали в пребазирането на „моторния влекач „Христо Ботев” и на шлепа „Лютибродски” от пристанище Русе до пристанище Варна”. Участвалият във Втората световна война на река Дунав български военен кораб „Христо Ботев” пристига във Военноморска база Варна с бойното си отличие, което е запазено и показано на борда му и днес.
Атанас ПАНАЙОТОВ