НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ТЕМАТА ЗА ЗАГИНАЛИЯ БОЦМАН ОТ ТОРПЕДНИЯ
КАТЕР НЕ Е ПРИКЛЮЧЕНА!

Една публикация преди няколко дни предизвика сериозен читателски отзвук: 20 януари 2015 г. Тъжно допълнение към историята на торпедния катер пред Военноморския музей.
След допълнението: 22 януари 2015 г. Минута мълчание за загиналия боцман получихме още няколко писма. Оказа се, че командир на потърпевшия (ударения) катер, от чийто борд пада боцманът, е старши лейтенант Людмил Шишков - зет (женен за сестрата) на нашия читател, приятел и автор доц. д-р инж. Траян Траянов. „Много му тежеше загубата - писа ни той. - Според неговият разказ (слушал съм го многократно) са играели атака през димна завеса (затова са били с противогази). Единият катер пуска димната завеса, а другият атакува - пробива димната завеса, оказва се в опасна близост до другия и последва удар ...” Доцент Траянов ще ни съдейства, за да открием и името на загиналия боцман, както и да намерим повече информация за командира на потърпевшия торпеден катер.
Торпедният катер проект 123К пред Военноморския музей във Варна, нарисуван от Лора ТЪРКОЛЕВА. Снимката е публикувана в печатното издание на „Морски вестник”.
По време на сблъсъка между двата торпедни катера, станал по време на общофлотско учение, нашият читател и приятел о.з. капитан І ранг Христо Б. Димитров (Чони) е бил командир на минно-трална и артилерийска бойна част на рейдов миночистач. Спомня си, че веднага след инцидента всички кораби, участващи в учението, започват незабавно търсене в района, за да издирят падналия зад борд боцман. Не са открили нищо, освен една „канадка” (горна връхна дреха, използвана по това време от екипажите на нашия военен флот) ... Но в неговия разказ се съдържа много важна подробност, която ни кара да продължим темата: след като не са открили тялото на загиналия боцман, властите отказват да изплащат парично обезщетение на неговото семейство. Намират се хора с развинтена фантазия, които развиват безумната теория, че боцманът може би е доплувал до борда на чуждестранен търговски кораб и сигурно вече е в Турция ... Само можем да гадаем какво са изпитвали по това време най-близките на боцмана.
Все още не знаем името на загиналия боцман. Все още не знаем дали семейството му е получило поне морално възмездие, че той е загинал при изпълнение на служебния си дълг, а не е беглец (колко увреден мозък трябва да има някой, за да си помисли това?!). Време е и флотските ветерани, които имат някакъв спомен по тази тъжна история, да ни разкажат това, което помнят. Всяка подробност е важна, защото е време да поправим една несправедливост!
Атанас ПАНАЙОТОВ