НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Хроника:
ПАРАХОДСТВО „БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ“ ПРЕДИ 55 ГОДИНИ (4)
10 ноември 1963 г. Капитанът на парахода „Родина” Андрей Жеков получава радиограма със заповед след завършване на товаренето на 4500 тона суперфосфат от италианското пристанище Каляри на остров Сардиния да се отправи към френското пристанище Марсилия, откъдето да започне провлачването на новозакупената дълбачка „Тракия” до България. Екипажът на дълбачката пристига в Марсилия със спасителния кораб „Нептун”, който пристига във Франция със задачата да буксира новозакупения драгажен шалан за дълбачката „Тракия”. Буксировката започва на 17 ноември с.г. Четирите плавателни съда се движат в конвой, командван от капитан Жеков. Следват дни на изпитания, през които екипажите проявяват истински професионални умения при преминаването на Месинския проток, теснините на Патрас, Коринтския канал, Дарданелите и Босфора. На 6 декември с.г. „Родина” пристига заедно с „Тракия”, а „Нептун” - заедно с драгажния шалан, в Пристанище Бургас. Провлачването преминава през пет морета на разстояние 1600 мили.
14 ноември 1963 г. За първи път български кораб преминава през Панамския канал. Кораб „Георги С. Раковски” с капитан Иван Станчев преминава през канала на път от Атлантическия към Тихия океан.
15 ноември 1963 г. Във водите на Китайско море се срещат и поздравяват екипажите на моторен танкер „Марица” с капитан Димитър Андронов и на моторния кораб „Георги Бенковски” с капитан Никола Йорданов. Подобни срещи в най-отдалечени акватори по света започват да стават част от всекидневието на моряците от Параходство БМФ.
21 ноември 1963 г. Български екипаж под ръководството на капитан к.д.п. Веселин Черкезов и на главния механик Димитър Радушев приема в Порт Саид, Египет, закупения от ДТП „Тексим” моторен кораб „Антарес” (в Параходство БМФ плава под името „Васил Петлешков”), построен през 1946 г. в Одензе, Дания, с името HERDIS TORM (IMO 5148596) и с товароподемност 7722 тона (при вариант затворен шелтърдек). В състава на БМФ плава до 1977 г., когато е продаден за нарязване за скраб в Сплит (тогава в Югославия).
Корабът е едновинтов, двупалубен и е предназначен за превозване на насипни и генерални товари. Максималната му дължина е 120,90 м, широчината му е 16,38 м, височината от кила до топа на мачтата - 31,80 м. Газенето при пълен товар е съответно 7,28 м (при вариант затворен шелтърдек) или 6,94 м (при вариант отворен шелтърдек). Главният му двигател е Burmeister & Wain, произведен в Дания през 1942 г., с мощност 3200 к.с. (при 140 об./мин). Развива скорост до 10,5 възла. Екипажът му е от 32 души.
За периода, през който „Антарес” („Васил Петлешков”) е под български флаг, той разполага със съвременно за времето си навигационно оборудване: два магнитни компаса Iver C. Weibach & Co, жирокомпас Amur тип І АР с три репитера и жирограф, автопилот Arkas, ехолот Bendix DR - 6A, радар Raytheon с радиус на действие 40 морски мили. Корабът има и собствени товарно-разтоварни средства: 6 стрели с товароподемност 3,5 тона, 4 стрели с товароподемност 5 тона, една стрела с товароподемност 15 тона и 10 електрически винча.
21 декември 1963 г. Параходство БМФ изпълнява предсрочно годишния си план, с което компенсира неизпълнението в края на 1962 г.
24 декември 1963 г. В Хелзинор, Дания, в корабния състав на ДСП „Тексим” влиза в експлоатация новозакупеният параход ARCTURUS (товароподемност 2591 т). Той е построен през 1951 г. в Свенборг (в завода Svendborg Skibs), Дания, като ELSE NIELSEN (ІМО 5102683) за D/S A/S Progress. ARCTURUS е наречен на най-ярката звезда от съзвездието Воловар, която е и най-ярката звезда на северното небесно полукълбо и четвъртата по яркост звезда в цялото небе след Сириус, Канопус и Алфа от съзвездието Кентавър. Пръв капитан на кораба е к.д.п. Стефан Чамурджиев, а главен механик - Петър Лещаров. Корабът плава под това име до второто полугодие на 1970 г. След ликвидацията на „Тексим” и
ПАРАХОДСТВО „БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ“ ПРЕДИ 55 ГОДИНИ (4)
10 ноември 1963 г. Капитанът на парахода „Родина” Андрей Жеков получава радиограма със заповед след завършване на товаренето на 4500 тона суперфосфат от италианското пристанище Каляри на остров Сардиния да се отправи към френското пристанище Марсилия, откъдето да започне провлачването на новозакупената дълбачка „Тракия” до България. Екипажът на дълбачката пристига в Марсилия със спасителния кораб „Нептун”, който пристига във Франция със задачата да буксира новозакупения драгажен шалан за дълбачката „Тракия”. Буксировката започва на 17 ноември с.г. Четирите плавателни съда се движат в конвой, командван от капитан Жеков. Следват дни на изпитания, през които екипажите проявяват истински професионални умения при преминаването на Месинския проток, теснините на Патрас, Коринтския канал, Дарданелите и Босфора. На 6 декември с.г. „Родина” пристига заедно с „Тракия”, а „Нептун” - заедно с драгажния шалан, в Пристанище Бургас. Провлачването преминава през пет морета на разстояние 1600 мили.
14 ноември 1963 г. За първи път български кораб преминава през Панамския канал. Кораб „Георги С. Раковски” с капитан Иван Станчев преминава през канала на път от Атлантическия към Тихия океан.
15 ноември 1963 г. Във водите на Китайско море се срещат и поздравяват екипажите на моторен танкер „Марица” с капитан Димитър Андронов и на моторния кораб „Георги Бенковски” с капитан Никола Йорданов. Подобни срещи в най-отдалечени акватори по света започват да стават част от всекидневието на моряците от Параходство БМФ.
21 ноември 1963 г. Български екипаж под ръководството на капитан к.д.п. Веселин Черкезов и на главния механик Димитър Радушев приема в Порт Саид, Египет, закупения от ДТП „Тексим” моторен кораб „Антарес” (в Параходство БМФ плава под името „Васил Петлешков”), построен през 1946 г. в Одензе, Дания, с името HERDIS TORM (IMO 5148596) и с товароподемност 7722 тона (при вариант затворен шелтърдек). В състава на БМФ плава до 1977 г., когато е продаден за нарязване за скраб в Сплит (тогава в Югославия).
Корабът е едновинтов, двупалубен и е предназначен за превозване на насипни и генерални товари. Максималната му дължина е 120,90 м, широчината му е 16,38 м, височината от кила до топа на мачтата - 31,80 м. Газенето при пълен товар е съответно 7,28 м (при вариант затворен шелтърдек) или 6,94 м (при вариант отворен шелтърдек). Главният му двигател е Burmeister & Wain, произведен в Дания през 1942 г., с мощност 3200 к.с. (при 140 об./мин). Развива скорост до 10,5 възла. Екипажът му е от 32 души.
За периода, през който „Антарес” („Васил Петлешков”) е под български флаг, той разполага със съвременно за времето си навигационно оборудване: два магнитни компаса Iver C. Weibach & Co, жирокомпас Amur тип І АР с три репитера и жирограф, автопилот Arkas, ехолот Bendix DR - 6A, радар Raytheon с радиус на действие 40 морски мили. Корабът има и собствени товарно-разтоварни средства: 6 стрели с товароподемност 3,5 тона, 4 стрели с товароподемност 5 тона, една стрела с товароподемност 15 тона и 10 електрически винча.
21 декември 1963 г. Параходство БМФ изпълнява предсрочно годишния си план, с което компенсира неизпълнението в края на 1962 г.
24 декември 1963 г. В Хелзинор, Дания, в корабния състав на ДСП „Тексим” влиза в експлоатация новозакупеният параход ARCTURUS (товароподемност 2591 т). Той е построен през 1951 г. в Свенборг (в завода Svendborg Skibs), Дания, като ELSE NIELSEN (ІМО 5102683) за D/S A/S Progress. ARCTURUS е наречен на най-ярката звезда от съзвездието Воловар, която е и най-ярката звезда на северното небесно полукълбо и четвъртата по яркост звезда в цялото небе след Сириус, Канопус и Алфа от съзвездието Кентавър. Пръв капитан на кораба е к.д.п. Стефан Чамурджиев, а главен механик - Петър Лещаров. Корабът плава под това име до второто полугодие на 1970 г. След ликвидацията на „Тексим” и
Капитан далечно плаване Андрей Жеков.
Честване на 75-та годишнина на к.д.п. Андрей Жеков (в средата - с тъмни очила) в Параходство „Български морски флот“, 1988 г.
Моторният кораб „Арктурус“ (по-късно „Панагюрище“) в Пристанище Варна. Снимката е направена през 1966 г. и е от фонд 616 на Държавен архив - Варна.
Моторният кораб „Васил Априлов“ (бивш „Алтаир“) маневрира за заставане в Пристанище Варна-изток, 1976 г. Швартовата лодка, подпомагаща маневрата, носи името „Алтаир“…
Указ № 234 на Президиума на Народното събрание от 17 юни 1961 г. за именуването на танкера „Марица“. Документът се съхранява във фонда на Народното събрание в Централния държавен архив и е осигурен със съдействието на Държавен архив - Варна.
Моторният кораб „Антарес“ (по-късно „Васил Петлешков“) в Пристанище Бургас.
преминаването на корабите му в състава на Параходство БМФ „Арктурус” получава името „Панагюрище” (PANAGURISHTE) и плава до м. юни 1976 г., след което е изведен от експлоатация и е бракуван. Докато е в състава на „Тексим” и на БМФ, пристанището на домуване му е Бургас. Буксиран е до режището пред Шабла, където е нарязан на скрап.
Дължината на „Панагюрище” е 83,82 м, широчината - 12,37 м, височината от кила до топа на мачтата е 26,10 м. Трицилиндровата парна машина, построена през 1951 г., в Elsinore Shipbuilding & Engineering Co. Ltd., Дания, е с мощност 1750 к.с. при 115 оборота в минута. Скоростта е 11,5 възла. Екипажът е от 32 души. Параходът притежава ледови клас G. Предназначен е за транспортиране на генерални товари и дървен материал.
30 декември 1963 г. Български екипаж с капитан к.д.п. Любен Шейтанов и с главен механик Богдан Проданов приема в Ротердам, Холандия, моторен кораб „Алтаир” (в Параходство БМФ плава под името „Васил Априлов”), построен през 1955 г. в Емден, ФРГ, с товароподемност 9848 тона. След извеждането на кораба от експлоатация през 1992 г. известно време е използван за плаваща складова база.
1963 г. Общата чиста товароподемност на флота на Параходството нараства до 171 020 тона. През годината са превозени 2 199 000 тона товари, от които 1 982 000 тона - по международни линии, а 217 000 тона - по крайбрежните линии. От международните товари 627 000 тона са сухи, 461 000 тона - каменни въглища, а 894 000 тона - течни горива. Реализирани са 18 093 000 лв приходи при план 17 119 000 лв, или изпълнението на плана е 105,7 %.
(Край)
Хрониката подготви Атанас ПАНАЙОТОВ
19 септември 2018 г. Хроника: Параходство „Български морски флот“ преди 55 години (1)
21 септември 2018 г. Хроника: Параходство „Български морски флот“ преди 55 години (2)
7 октомври 2018 г. Хроника: Параходство „Български морски флот“ преди 55 години (3)
Дължината на „Панагюрище” е 83,82 м, широчината - 12,37 м, височината от кила до топа на мачтата е 26,10 м. Трицилиндровата парна машина, построена през 1951 г., в Elsinore Shipbuilding & Engineering Co. Ltd., Дания, е с мощност 1750 к.с. при 115 оборота в минута. Скоростта е 11,5 възла. Екипажът е от 32 души. Параходът притежава ледови клас G. Предназначен е за транспортиране на генерални товари и дървен материал.
30 декември 1963 г. Български екипаж с капитан к.д.п. Любен Шейтанов и с главен механик Богдан Проданов приема в Ротердам, Холандия, моторен кораб „Алтаир” (в Параходство БМФ плава под името „Васил Априлов”), построен през 1955 г. в Емден, ФРГ, с товароподемност 9848 тона. След извеждането на кораба от експлоатация през 1992 г. известно време е използван за плаваща складова база.
1963 г. Общата чиста товароподемност на флота на Параходството нараства до 171 020 тона. През годината са превозени 2 199 000 тона товари, от които 1 982 000 тона - по международни линии, а 217 000 тона - по крайбрежните линии. От международните товари 627 000 тона са сухи, 461 000 тона - каменни въглища, а 894 000 тона - течни горива. Реализирани са 18 093 000 лв приходи при план 17 119 000 лв, или изпълнението на плана е 105,7 %.
(Край)
Хрониката подготви Атанас ПАНАЙОТОВ
19 септември 2018 г. Хроника: Параходство „Български морски флот“ преди 55 години (1)
21 септември 2018 г. Хроника: Параходство „Български морски флот“ преди 55 години (2)
7 октомври 2018 г. Хроника: Параходство „Български морски флот“ преди 55 години (3)