НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БАЗОВИЯТ БУКСИР „ХРИСТО БОТЕВ“ ПРИСТИГА
ВЪВ ВОЕННОМОРСКА БАЗА ВАРНА ПРЕЗ ЮЛИ
1949 Г.
Това лято ветеранът започна 71-та си година на служба във Военноморска база Варна и 76-та си година под български военноморски флаг
Любимецът на няколко поколения моряци от Военноморска база Варна - базовият буксир „Христо Ботев“ вече постави няколко трудно постижими рекорда в нашата морска история. Мнозина си спомнят, че именно той -ветеранът, участникът във Втората световна война, поведе военноморския парад през лятото на миналата година. Увековечен и на пощенска марка, той не случайно си е спечелил гальовното обръщение „Ботевчето“.
И вероятно така и ще си отиде в историята, без да знаем цялата част от неговата история! Ние не знаем (а вероятно и никога не ще узнаем!) кога и къде е построен този наш кораб! Защото става НАШ през есента на 1944 г., изоставен някъде в тръстиките на Дунав от германците с голямо количество пясък в картера на двигателя, за да не бъде използван от руснаците.
Само можем да се поклоним пред тези наши дунавски моряци, които са разбрали навреме, че ако не вдигнат български флаг и не изпишат българско име по бордовете, корабът става военна плячка на Съветската армия. Така както стават съветски десетки плавателни съдове на германците в наши води на Дунав и в Пристанище Варна, част от които с официални документи са предадени на България…
Така случайно попадналият в нашия Дунавски флот „Христо Ботев“ става основна негова бойна единици - електромагнитен миночистач, с право поканен да участва в парада на победата (27 юли 2010 г. 65 г. по-късно: българският кораб, участвал в Парада на победата през 1945 г.), удостоен с бойно отличие за своето участие във войната (9 май 2014 г. За бойното отличие на миночистачния кораб „Христо Ботев” от 1945 г.).
Следва още едно далновидно решение, което също заслужава признание - решението за прехвърлянето на „Христо Ботев“ от Дунав в Черно море. Това става със заповед на капитан І ранг Кирил Халачев - командир на Военноморските сили (31.10.1947 г. - 31.08.1950 г.). Оригинала на тази негова заповед все още не съм открил, но открих друга негова заповед по този въпрос, която сега представям на читателите на „Морски вестник“. Тя е издадена на 1 август 1949 г. и е по повод успешния преход на влекача „Христо Ботев“ и на шлепа „Лютибродски“ от Русе до Варна.
Преди това обаче нека да уточня защо определям това решение като далновидно. Ако погледнем към извадения на док „Христо Ботев“, ще установим, че това е корпус на класически морски влекач, който няма нищо общо със стандартите на речното корабоплаване. А по това време, през 1949 г., Черноморският ни флот вече преживява осезаемо и количествено, и качествено развитие. И се нуждае от кораби, които да осигуряват подготовката на новодоставените бойни кораби. Такива влекачи по това време военният ни флот няма, а и в гражданската корабоплаване, специално във Варна, са само два - „Левски“ и „Сава Раковски“. Затова „Христо Ботев“ с добрите си експлоатационни параметри на мореходен буксир веднага започва да „пише“ новата си биография, като последната страница от нея май е все още далече.
А иначе самата заповед на капитан І ранг Халачев си е в традиционния стил: с похвална и с наказателна част. Похвалата е за капитан-лейтенант Кръстю Платников и за „корабниците - курсанти“ (випускници) от 44-и випуск (на Морското училище), допринесли за успеха на операцията. А наказателната - за тези, които са се опитали да правят контрабанда с цигари. Имената на последните (пишман-контрабандистите) няма да останат в историята, но за другите си струва да се върнем отново към темата. А тя, както пише в заповедта, е вписана в личните им дела…
Атанас ПАНАЙОТОВ
ВЪВ ВОЕННОМОРСКА БАЗА ВАРНА ПРЕЗ ЮЛИ
1949 Г.
Това лято ветеранът започна 71-та си година на служба във Военноморска база Варна и 76-та си година под български военноморски флаг
Любимецът на няколко поколения моряци от Военноморска база Варна - базовият буксир „Христо Ботев“ вече постави няколко трудно постижими рекорда в нашата морска история. Мнозина си спомнят, че именно той -ветеранът, участникът във Втората световна война, поведе военноморския парад през лятото на миналата година. Увековечен и на пощенска марка, той не случайно си е спечелил гальовното обръщение „Ботевчето“.
И вероятно така и ще си отиде в историята, без да знаем цялата част от неговата история! Ние не знаем (а вероятно и никога не ще узнаем!) кога и къде е построен този наш кораб! Защото става НАШ през есента на 1944 г., изоставен някъде в тръстиките на Дунав от германците с голямо количество пясък в картера на двигателя, за да не бъде използван от руснаците.
Само можем да се поклоним пред тези наши дунавски моряци, които са разбрали навреме, че ако не вдигнат български флаг и не изпишат българско име по бордовете, корабът става военна плячка на Съветската армия. Така както стават съветски десетки плавателни съдове на германците в наши води на Дунав и в Пристанище Варна, част от които с официални документи са предадени на България…
Така случайно попадналият в нашия Дунавски флот „Христо Ботев“ става основна негова бойна единици - електромагнитен миночистач, с право поканен да участва в парада на победата (27 юли 2010 г. 65 г. по-късно: българският кораб, участвал в Парада на победата през 1945 г.), удостоен с бойно отличие за своето участие във войната (9 май 2014 г. За бойното отличие на миночистачния кораб „Христо Ботев” от 1945 г.).
Следва още едно далновидно решение, което също заслужава признание - решението за прехвърлянето на „Христо Ботев“ от Дунав в Черно море. Това става със заповед на капитан І ранг Кирил Халачев - командир на Военноморските сили (31.10.1947 г. - 31.08.1950 г.). Оригинала на тази негова заповед все още не съм открил, но открих друга негова заповед по този въпрос, която сега представям на читателите на „Морски вестник“. Тя е издадена на 1 август 1949 г. и е по повод успешния преход на влекача „Христо Ботев“ и на шлепа „Лютибродски“ от Русе до Варна.
Преди това обаче нека да уточня защо определям това решение като далновидно. Ако погледнем към извадения на док „Христо Ботев“, ще установим, че това е корпус на класически морски влекач, който няма нищо общо със стандартите на речното корабоплаване. А по това време, през 1949 г., Черноморският ни флот вече преживява осезаемо и количествено, и качествено развитие. И се нуждае от кораби, които да осигуряват подготовката на новодоставените бойни кораби. Такива влекачи по това време военният ни флот няма, а и в гражданската корабоплаване, специално във Варна, са само два - „Левски“ и „Сава Раковски“. Затова „Христо Ботев“ с добрите си експлоатационни параметри на мореходен буксир веднага започва да „пише“ новата си биография, като последната страница от нея май е все още далече.
А иначе самата заповед на капитан І ранг Халачев си е в традиционния стил: с похвална и с наказателна част. Похвалата е за капитан-лейтенант Кръстю Платников и за „корабниците - курсанти“ (випускници) от 44-и випуск (на Морското училище), допринесли за успеха на операцията. А наказателната - за тези, които са се опитали да правят контрабанда с цигари. Имената на последните (пишман-контрабандистите) няма да останат в историята, но за другите си струва да се върнем отново към темата. А тя, както пише в заповедта, е вписана в личните им дела…
Атанас ПАНАЙОТОВ
„Христо Ботев“ поведе военноморския парад миналата година. Това бе едно голямо признание за 75-годишната му служба под военноморския флаг на България. Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ
Най-популярната и уви - май единствената качествена снимка на „Христо Ботев“ като електромагнитен миночистач в действие по време на Втората световна война.
„Христо Ботев“ (в средата) по време на докуване на хелинга на Военноморска база Варна. Видно е, че това е корпус на класически морски влекач, който няма нищо общо със стандартите на речното корабоплаване. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
Заповедта на командира на ВМС капитан І ранг Кирил Халачев от 1 август 1949 г. Източник: Държавен военноисторически архив - Велико Търново, фонд 1027.
„Христо Ботев“ при изпълнение на задача на море. Снимка матрос Андрей КАМЕНОВ