НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (3)

Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов
В Морското училище - част 1

„Що радваше ме, що ми беше мило,
сега далече е като мечта,
шуми, шуми ти, корабно ветрило,
носете ме, вълни, към вечността!”
(Н. Ракитин, 1926 г.)

Желаещите да постъпят в Морското училище през 1932 г. са около 600 души. Щастливците (от 35 до 40 на брой ежегодно -  според държавния бюджет) се подбират чрез конкурс, включващ изпити по български език и математика. В съответствие с новия, току-що влязъл в сила правилник всеки кандидат трябва да премине и през медицински преглед и психо-технически изследвания за проверка на пригодността за морска служба. (Училището подготвя механици - в Машинния отдел, и капитани - в Мореходния отдел, разкрит през 1931 г.) От момчетата се изисква да нямат заболявания и физически недостатъци (говорни, слухови, зрителни и стоматологични) и да са завършили VI гимназиален клас с примерно поведение и със среден успех, най-малко добър. По изключение се допускат и завършили VII клас, но те ще трябва да се върнат с една година назад. Така прави кандидатът от Габрово Димитър Радулов (бъдещият първенец на мореходния випуск), който е приет едновременно с по-малкия си брат Спас. (От града на Рачо Ковача в Балкана е излязъл първият българин командант на параход - капитан Сава Манолов!) Новоприетият Тодор Станчев от Варна, бъдещ офицер, е стар познат в Морското училище. (В 1925 г. почива служител на училището, който оставя четири деца и бременна втора съпруга. След погребението сам началникът е предложил на вдовицата 10-годишният Тошко да постъпи в училището като хранениче. Отговорът е положителен. Кръглото сираче се пренася в казармата: там спи, там се храни, там го обличат и лекуват. Излиза всеки ден, за да посещава класните занятия в градското училище. На връщане униформеното моряче изпълнява разни поръчки на курсантите, като например да се отбие в книжарница „Ренесанс” срещу Девическата гимназия, за да  купи изгледи от Варна или честитки за празниците. В замяна батковците му помагат в уроците или му четат интересни истории. Досущ като в роден дом…)
Има и друг интересен случай: Славчо Рангелов от София, също сирак, се е обучавал две години в шести клас по собствено желание, „за да се подготви по-добре за приемните изпити”. Молбата му до директора на елитната столична гимназия (с параф и от Министерството на народното просвещение) е била уважена, тъй като бежанчето, стърчащо с цяла глава над връстниците си и известно с прозвището „капитана”, от малък има една единствена мечта, която преследва с трънска упоритост. Малко по малко тя е обсебила мисълта му и се е превърнала в цел - трудно достижима, но все пак изпълнима. Подхранвала се е от чуто, видяно и четено и един ден го е отвела на брега на морето - като притегляне на магнит. През лятната ваканция между III и IV клас момчето се качва скришом (без билет!) в товарен вагон на нощния влак София-Варна. Има и
Капитан далечно плаване Славчо Рангелов
Евгения Рангелова-Пеева
Христо Каварналиев (1894 - 1951), Рибарска гемия”. Картината е притежание на частен колекционер.
придружител - Михо. На сутринта като хипнотизирано съзерцава водата, корабите, униформените моряци. Нощта минава на пейка в Морската градина - за още един ден на захлас! После „капитана” се прибира в София със заряд, достатъчен за цял живот. В следващите лета момчето ще поработва тук и там за дребни пари и едва ще дочаква сгодния момент, за да се отправи на поредна среща с морето. Във Варна или в Бургас - все едно. И в двата залива магическата линия на хоризонта е еднакво примамлива. (През 1999 г. сестра му ще каже: „Чудно, откъде му дойде този мерак?!” Като се изключи първият морски повей, незнайно как облъхнал детската душа, може да се предположи, че най-силно е било въздействието на писменото слово.
По времето, когато Славчо е гимназист, ученическата читалня при Втора мъжка гимназия в София се завежда от Георги Стефанов, преподавател по български език и литература. На родителска среща, проведена на 1 март 1932 г., този учител изнася реферат на тема „Значението на начетеността за преуспяване на ученика в училището и в живота”. Авторът съобщава, че по личните му наблюдения читателските интереси на гимназистите се подреждат така: 1) книги с авантюристично и героично съдържание, 2) книги за пътешествия, 3) исторически романи, 4) изящна литература, 5) научна литература. Ученикът Славчо Рангелов със сигурност е попаднал в изследването - в бедния му дом всяка книга е с библиотечна сигнатура!)
След обявяване на класацията, през август 1932 г. в Морското училище внасят встъпителна такса и се записват следните 36 българчета, родени и израснали в различни краища на страната:
Машинен отдел

Тодор Петров Тодоров от Берковица
Иван Стефанов Бъчваров - с. Махлата, Плевенско/Самоковско
Стефан Стоянов Николов - Мездра
Тодор Михайлов Станчев - Варна
Димитър Георгиев Георгиев - Горна Оряховица
Цоло Иванчев Николчев - Мездра
Григор Николаев Николиев - Варна
Димитър Василев Димов - Варна
  Петър Спиров Андронов - Варна
Люцкан Димитров Люцканов - с. Въглен, Варненско
Мирчо Йорданов Мирчев - с. Имренчево, Шуменско
Иван Константинов Семерджиев - Воден
Георги Николов Михов - Дебелец
Иван Русев - с. Хасарджик
Евден Вачев Младенов  - с. Дипен, Софийско
Генчо Георгиев Генчев - Търговище
Любомир Димитров Томов - Варна
Любен Николов Станев - Велико Търново
Станьо Алексиев Петрунов - София
Димитър Минчев Гигов - с. Царева ливада, Габровско
Кирил Косев (впоследствие изключен)

Мореходен отдел
21.  Стефан Стефанов Боев - Пловдив
Иван Николов Еринин - Самоков
Васил Дамянов Вълчанов - Пловдив
Димитър Стефанов Радулов - Габрово
Спас Стефанов Радулов - Габрово
Димитър Цанев Атанасов - Враца
Георги Марков - Кърджали
Матей Тодоров - Варна
Славчо Рангелов Цветков  - София
Симеон Мирчев Янченков - Варна
Любен Зографов - Пловдив
Петко Друмев (впоследствие уволнен поради лоша дисциплина и слаб успех)
Ангел Горчев (впоследствие напуснал)
Димитър Стайков (впоследствие уволнен по болест)
Атанас Стайков (впоследствие напуснал).
     
Новоприетите - бъдещият випуск’32 - постъпват в казармата на Осми приморски пехотен полк във Варна. (На територията на казармата са учебните и жилищни помещения, плацът. Практиката се провежда на корабите и в базата на Флота в другия край на града - зад пристанището.) По програма ги очакват 6 учебни години на пълна държавна издръжка, от тях: две години гимназиален курс (съответстващи на VII и VIII гимназиален клас) с едномесечна строева подготовка за начало и с матура за край); три години висш курс по избраната специалност; една година стаж. Ще изучават общообразователни предмети, както и технически, военни и морски дисциплини. Ще се закаляват чрез няколко вида спорт. Ще се възпитават в морал, патриотизъм и висок дух. Ще живеят в почти спартански условия. По-крехките момчета ще трябва да положат много усилия, за да свикнат с новата обстановка, която е твърде различна от домашната. По-лесно ще е само за онези, които отрано са приучени да си носят кръста…
В дългия списък на преподаваните в Морското училище предмети са математиката (алгебра, стереометрия, тригонометрия и дескриптивна геометрия), физика и химия,  история, география, български език, немски/френски език, морал, физическо възпитание, а също и теоретичната механика, машинно чертане, парни машини и газови двигатели, технология, електротехника и радиотехника, съпромат, морско дело, хидрография, корабостроене и теория на кораба, навигация, морско стокознание, морска практика, мореходна астрономия, небесно корабоводене, морско законознание, гребане и ветроходство. Поради непрестанните реформи във военното образование и в зависимост от наличните възможности някои от наименованията на дисциплините ще се променят през годините, но общата насоченост на обучението във фундамента и специализациите ще остане стабилна.   
На малко карирано листче, откъснато от бележник, курсантът Славчо Рангелов е записал с красив, но все още неоформен почерк заглавията на предметите, които ще изучава през текущата година: 
Хидрография
Корабостроение
История
География
Физика
Литература
Електротехника
Алгебра
Немски
Парни машини
Логаритмични изчисления].

Под този списък по-късно е допълнил следното:
Вторник и събота - механика
Сряда - география
Петък - физика
Чертание - събота - 1 час.

На гърба на листчето е записал:
На Г-н лейтенанта дължа:
от театър 6 лв.
за кино  5
за театър 6
6
за транспортир 40
---
63
Видно е, че общата култура на бъдещите офицери е предмет на грижи и от страна на преподавателите, а не само тяхна лична работа. Освен богата училищна библиотека Морското училище предлага възможности за изява чрез участие в театрална трупа, оркестър и хор. Музикалните  традиции тръгват от учителстването на композиторите Добри Христов (1906-1909 г.) - основател на четиригласния училищен хор и на струнен оркестър, и Александър Кръстев (1909-1915 г.) - основател на тамбурашкия оркестър. Голямо значение за духовното израстване на учениците има и културният живот във Варна, тогава с население от около 70 000 души.
Градът, основан в VI в. пр. Р. Хр. от милетските гърци, е бил винаги преди всичко оживено пристанище и силна крепост, но след Освобождението на България (тук почувствано със закъснение, тъй като турските войски се изтеглят от края на юли до края на октомври 1878 г.) се изгражда като добре благоустроен търговско-промишлен и транспортен център и първостепенен морски курорт. Той привлича заселници от цялата страна, но най-вече бежанци от Тракия, Македония и Добруджа. Особеният чар на града довежда и известни интелектуалци, някои от които учителстват тук. Сред тях са художникът Антон Митов (в Мъжката гимназия през 1890-1894 г.), писателите Йордан Йовков (в Мъжката гимназия през 1919-1920 г.), Стоян Загорчинов (варненски зет от 1915 г. и преподавател по френски език в Морското училище през 1920-1925 г.), Димитър Осинин (най-напред учител в Мъжката гимназия, а през 1933-1934 г. директор в Девическата гимназия) и много други специалисти с европейска диплома, установили се тук временно или за постоянно и допринесли много за развитието на града. През 1932-1934 г. преподавател по френски в Търговската академия е поетът Николай Лилиев. Лете на Галата, където си купува лозе, живее поетът от Плевен Никола Ракитин - до трагедията в тунела при Мездра в 1934 г. Свой принос в неповторимата варненска атмосфера имат художниците маринисти Христо Каварналиев и Марио Жеков, Константин Щъркелов (варненски зет от 1929 г.) и Александър Добринов (варненски зет от 1934 г.), тук родените Кирил Шивачев - скулптор, и Георги Велчев - маринист, ученик на Бонар и гордост за града. На театралната сцена във Варна се утвърждават братя Трендафилови, Стоян Бъчваров, Идеал Петров (с корени от разделеното Трънско!), Христо Динев, Георги Георгиев, Георги Громов, режисьорът Исак Даниел. Сериозни постановки варненци гледат още преди Балканската война - в разни салони или в зала „Съединение”. Дългоочакваната представителна сграда на театъра обаче е открита едва на 5 юни 1932 г. Под режисурата на Стоян Бъчваров (който е и изпълнител на главната мъжка роля) Йовковата драма „Боряна” поставя началото на новия театрален сезон 1932/1933 г. Този сезон съвпада с първата учебна година на випуск’32.
В морския град Морското училище не е единственото отлично уредено учебно заведение. Варненската мъжка гимназия (основана през учебната 1879/1880 г.) и Варненската девическа гимназия (основана през 1883/1884 г.) - с красиви стилни сгради, с класически и полукласически отдели и с елитни преподаватели - са желано място за обучение на любознателните и амбициозни младежи не само от града, но и от цяла Североизточна България. Много добри възможности предлагат и откритите по инициатива на Варненската търговска камара Търговска гимназия (1904 г.) - в нова, хубава сграда, и Висше търговско училище (1920 г.), настанено пак там. Ползотворна дейност развиват аквариумът (със сътрудници видни наши и чужди географи, биолози и геолози), Музикалното дружество, Археологическото дружество и археологическият музей, от който през 1923 г. се отделя морският музей. Чехът Карел Шкорпил, един от основоположниците на българската археология и директор на варненския музей от 1906 г. до смъртта си в 1944 г., има и друга заслуга за града. През 1913 г. той, като учител в Мъжката гимназия, основава ученическото туристическо дружество „Тича”, от което впоследствие се раждат прославените футболни клубове „Тича” и „Владислав”. Така в красивия морския град учители и дейци на културата и науката - всички с възрожденски ентусиазъм и с европейски дух - създават благоприятния климат, в който разцъфтяват младежките интереси и способности.
Новоприетите курсанти от випуск’32 на Морското училище - като всички други ученици - се запознават най-напред със забележителностите на града, където учат. Униформеният Славчо ще се разхожда из алеите на създадената от чеха Антон Новак морска градина, ще разглежда с интерес току-що открития аквариум, ще се гмурка в чистата вода на Офицерския плаж, ще се оглежда крадешком във витрините на варненските магазини. Ще се озове сред загадъчните Побити камъни и ще се включи във весел бой със снежни топки - излетът е през декември 1932 г. Всъщност, пребиваването на новака извън казармата не е безгрижна разходка на цивилен из града, а друг вид задължение на униформения. Ако се движи организирано, курсантът ще марширува и пее - събирайки погледите и овациите на минувачите. Ако е в градски отпуск, ще отдава чест - на всеки офицер и ученик от по-старши курс. Пропускът е провинение! В моменти на обзела го самота и тъга ще пише писма до вкъщи. Отговорите и снимките на близките си ще скътва в сандъчето си (друга „покъщнина” - лична собственост, курсантът не може да притежава). Неговите софиянци са все в мисълта му, макар пред погледа му вече да са се ширнали нови хоризонти: и географски, и духовни. Момчето навлиза в друг свят…
Този първи, варненски период в живота на випуск’32 ще продължи до юни 1934 г., когато Морското училище се прехвърля в Созопол - в хубавата и просторна сграда на Рибарското училище. (Чрез откриване на Рибарското училище в 1921 г. Ал. Стамболийски се е опитал да заобиколи забранителните Ньойски клаузи, посегнали и към военното образование в България. С тази алтернатива се запазвали традициите в подготовката на морски кадри. Онова, в което след многобройни трансформации и перипетии се превърнало бившето Машинно училище при флота, в 1922 г. било настанено в казармата на разформирования Осми приморски полк. В 1929 г. - в условията на постепенно отпадане на Ньойските ограничения - Народното събрание приема Закон за Морското училище, наблягащ на гражданските нужди на страната и регламентиращ подготовката на техници и мореходци за корабоплаването, бреговите служби и морското въздухоплаване. Само след няколко години - през 1934 г., училището трябва да отстъпи казармата във Варна на възкръстващия Осми приморски полк. Според мнозина, за изместването в Созопол има и друга причина: цели се да се спре проникването на леви идеи сред курсантите, особено след  т.н. конспирация във флота, завършила с голям съдебен процес и 12 смъртни присъди. Ще възникне обаче друг проблем - текучество на преподавателите. И на началниците - след майор Бочо Райчев, началник от 1931 г. до 1934 г., през периоди, по-кратки и от година, Морското училище ще бъде оглавявано от кап. лейт. Петър Неделчев, кап. II  ранг Тодор Цицелков, кап. лейт. Стефан Хранков, кап. лейт. Павел Павлов, лейт. Станьо Вълков. По-дълго на този пост ще се задържи  кап. II  ранг Стефан Цанев - от 1937 г.  до 1944 г.)

От чукарите край Ерма до капитанския мостик (1)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (2)

Следва

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА