НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (4)

Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов

В Морското училище – част 2

Въпреки че Созопол не е Варна, сама по себе си новата територия на Морското училище край южното черноморско градче е за предпочитане. Цялата училищна общност ще се впрегне в устройването на различните помещения, площадки и зелена зона. С шалани от Варна ще бъде пренесен инвентарът. Момчетата са яки и лесно се справят с товаренето и разтоварването. На един етаж са учебните зали, на друг – спалните. Най-горе, в кулата, е кабинетът на фелдшера; най-долу – царството на бай Борис готвача. Още по-долу, в мазата, е парното отопление – истински лукс след зъзненето във варненската казарма, чиито огромни помещения са се слабо отоплявали, но обилно задимявали от по една ненаситна на гориво и грижи печка. Въглищата тук пристигат по вода и се стоварват на вълнолома, а момчетата сами ги насипват в кошове и ги внасят в котелната. Разстоянието не ги плаши. Училищната сграда е построена на острова Св. Кирик (патрон на съществувал някога тук византийски патриаршески манастир) и със сушата се свързва чрез вълнолом. От прозорците на училището като на длан се вижда добре закътаното пристанище с вързаните гемии и лодки (алaмани, както ги наричат тук), по-нататък – скалистият полуостров със сгушените една до друга двукатни къщи с дървена обшивка. Останалото е море – ту тихо, ту ревящо; ту блеснало до хоризонта, ту стаено под мъглата. Гледката е наистина чудесна и поражда особени настроения. Понякога човек сякаш се разтваря в простора и на душата му става леко-леко. Друг път се усеща като отшелник сред пустиня, като калугер в мъжки манастир - изолацията на малкия остров  подтиска. Тогава морякът обръща поглед към градчето и му се приисква да отиде между хората. Като се изключи курортният сезон, от 1926 г. привличащ все повече летовници и главно столичани, 3000-ният Созопол (малко неизселили се гърци и повече тракийски бежанци) е тихо рибарско селище, чийто втори поминък е лозарството. За самите възпитаници на Морското училище преместването тук има едно голямо предимство: морето е наистина на един хвърлей! В хубавите дни, извън задължителната учебна програма и строгия военен ред (но не без разрешение!), само за броени минути курсантите могат да се гмурнат в чистата вода или да скочат в учебните лодки и да се носят на воля, все под наставничеството на възпитателите си.
Включват се и в живота на градчето, което от незапомнени времена е и стратегическа крепост, и спасителен пристан, но в началото на 30-те години предлага твърде скромни възможности за разнообразие. До отсрещния бряг курсантите стигат или по вълнолома, или с лодка - при лошо време. Развлечението им е да прелистят нова книга в единствената созополска книжарница, да поемат глътка питие за сгряване и добро настроение в някоя кръчма, а после да разменят поглед с красавиците от Девическата гимназия или да им направят серенада из романтичните тесни улички. Понякога, при тихо море, хукват с учебната моторница „Камчия” на кино в Бургас и при възможност преспиват в спалните помещения на тамошния пехотен полк – върху пълните с дървеници сламеници. Друг път предприемат морска разходка чак до Поморие – в опитните им ръце моторницата е достатъчно бързоходна и послушна! В традиционните гребни състезания по случай Никулден, празнуван най-тържествено в Созопол и през декември, и през май, екипажи от училището се състезават наравно с професионалните рибари.
На официални празници и посещения курсантите участват в паради и демонстрации. (На 6 май представителен взвод марширува на Георгьовския парад в София.)  Училището отбелязва годишнини на бойни победи и траурни дати – с военни панихиди и хорови изпълнения. През 1936 г. випуск’32 участва в срещата с моряци от гостуващия югославски учебен кораб „Ядран”. За първи път от четиринадесет години Славчо проговаря сръбски…
Класните занятия в Морското училище (и във Варна, и в Созопол) се водят от подбрани специалисти, повечето от тях личности с висока култура и безупречни маниери.
Завършилият Сорбоната лейтенант Борис Рогев, роден през 1898 г., преподава хидрография, а за известно време и астрономия. (По-късно той ще оглави Картографския институт в София.) Добър теоретик и математик, той се стреми да развие аналитично мислене у учениците си и упорито им възлага сложни теоретични задачи. През 1934 г. този начетен офицер ще ги направи съучастници в изработването на морска топографска снимка на Златните пясъци. Незабравими ще останат двадесетината дни, прекарани на палатков лагер. Денем: заснимане в залива - с лодка, или в дълбоката девствена гора – пеша, чак до Аладжа манастир. Нощем: разговори край огъня, а после - спокоен, дълбок сън на чист въздух. Наблизо, с изключение на малобройните посетители на скелята и скромното  ресторантче, няма жива душа (ако не се смятат костенурките и змиите). Нищо не предвещава онова гъмжене на курортисти от цял свят и на транспортни средства от всякакъв вид, които ще нахлуят след няколко десетилетия…
По навигация (две части) преподава отличният специалист капитан II ранг Георги Купов (1884-1959) – респектиращо име във военноморската ни история! През Балканската война той е бил командир на славния торпедоносец „Дръзки”, а през 30-те години по-старото поколение все още помни събитието от 7/8 ноември 1912 г., когато българско торпедо разтърсва – почти в упор! - турския кръстосвач „Хамидие”. (След злополучната за турците атака кръстосвачът е изваден
Капитан далечно плаване Славчо Рангелов
Евгения Рангелова-Пеева
По навигация (две части) на випуска преподава отличният специалист капитан II ранг Георги Купов (1884-1959) – респектиращо име във военноморската ни история!
Преподавател по литература е варненецът Крум Кънчев (1904-1980), горещ пропагандатор на морската идея.
„Въпреки че Созопол не е Варна, сама по себе си новата територия на Морското училище край южното черноморско градче е за предпочитане”. Пощенската картичка е от личния архив на автора.
от строя и откаран безславно, на буксир, до Цариград: влачен с кърмата напред, тъй като носовата му част е потънала до горната палуба. В България - в чисто психологически план - победоносното събитие донася неочакван интерес към морската идея, дотогава посрещана доста вяло от обществото.)
Преподавател по литература е варненецът Крум Кънчев (1904-1980), студент на проф. Боян Пенев и почитател и приятел на Н. Лилиев от варненския му период. Крум Кънчев е горещ пропагандатор на морската идея и където и да е, трупа възторжени впечатления и материал за своите книги и очерци за морето („Черната яхта, „Варна”, „На палубата”, „Родното море”, сборника очерци „При нашите морски вълци” и др.). Освен литератор, той е и човек със спортен дух: обича да води учениците си на екскурзии, обича и да спортува наравно с тях - качва се в гребната им лодка или се разхожда по плажовете (и из созополските лозя - когато лудите глави не устоят на вкусния плод и забравят и за полския пъдар, и за началника на училището). През учебната 1933-1934 г. Крум Кънчев пътува с випуск’32 на п/х „България” и като страстен почитател на Джек Лондон задава на учениците си и друга гледна точка. Възпитаниците на Морското училище са откъснати отрано от семействата си, а това изостря тяхната чувствителност и ги подтиква към изява на амбиции и заложби. Сериозният и задълбочен Димитър Радулов свири хубаво на флигорна, а освен това е и добър художник. (След години маркировката за национална принадлежност върху комина на българските кораби - червена лента върху жълт фон, и значката „Отличник на водния транспорт” ще бъдат по негов проект, а в дома му ще се виждат любопитни негови рисунки.) Крехкият Любен Станев умее да реди стихове, Симеон Янченков е роден танцьор. Тодор Станчев, който отрано е останал без майка и поради това е израснал в казармата като син на полка, обича да пее. Славчо Рангелов е добър декламатор и певец. Има и по-съзерцателно настроени, и по-борбени натури. (Едното не изключва другото, както личи от поетическите и конспираторските изяви на ученика от випуск’26 Никола Вапцаров.) Книгите - изучавани в клас, препоръчани или случайно попаднали в ръцете на жадните за досег с външния свят момчета, общуването с преподавателите и командирите, срещата с чужди земи и народи ще доразвият философските, а и политическите им възгледи. Така, както общуването с морето, особено плаванията и суровите условия на работа и живот ще дооформят и закалят техните характери.
В училището курсантите изучават френски или немски език, но най-напред трябва да уеднаквят основните си познания. Славчо Рангелов е донесъл тетрадката си по немски от софийската гимназия и често прави граматически и лексикални справки по старателно изписаните с латински букви страници. (От самото начало, благодарение на ерудираната си софийска учителка, е обикнал езика. Без да подозира, че един ден в гръцко пристанище ще плаче при изпълнение на заповед, макар в него да са вперени очите на целия екипаж, та и на външни лица. Защото по силата на обстоятелствата и задълженията си на помощник капитан трябва със собствените си - треперещи! - ръце да свали българския флаг и да издигне немския. А родният трибагреник, под който се е клел като пред символ на независима България, за Славчо Рангелов е така свят, както е свята паметта на загиналия му баща... Немският не ще е сред езиците, изучавани от дъщерите и внуците му, но капитанът ще ги забавлява с веселата немска песничка Der Esel und der Kuckuck и многократно ще имитира гласовете на магарето и кукувичката пред ококорените детски очи.) Някои от съвипускниците му обаче имат други езикови предпочитания и крадат от нощния си сън, за да се самообучават. Васил Вълчанов, подпомогнат от общителния полиглот Димитър Паскалев от випуск’28, нощем учи с увлечение италиански. През 1941 г. този плюс в неговия curriculum vitae ще се окаже неочаквано полезен…
Васил Атанасов и Методи Иванов (по прякор - Пинко, тъй като не търпи дългото „пинкане” на учениците над изчисления и доказателства!) преподават математика - абстрактната, но точна наука на символите, числата и пространствените форми, която развива едновременно и логическо, и аналитично, и комбинативно мислене. Тези учители съзнават важността на няколкото свои дисциплини и правят всичко възможно за доброто усвояване на материала - от умело поднесените обяснения и подбраните задачи, до  необичайните със своята строгост, но твърде ефикасни  похвати. Един ден - всъщност твърде скоро! - възпитаниците им ще им бъдат много благодарни!
Географията в Морското училище се изучава под призмата на мореходството и някои нейни дялове са разтегнати и задълбочени до степен на специални предмети. За тях в Морското училище се иска нещо повече от обикновен интерес и памет. Иска се задълбоченост, разбиране и усет към взаимовръзките между природни дадености, явления и процеси на сушата, водата и атмосферата. Как без такива знания и без безценните си карти мореплавателят ще направлява своя кораб?...
През 1937 г. преподавател на мореходците от випуск’32 е известният навигатор Ангел Симеонов. Роден в търновското село Лесичери и завършил Морското училище с випуск’21, той има в биографията си околосветско плаване на английски търговски кораб! (Поради липса на подходящи условия в България възпитаниците на Морското училище от по-ранните випуски са стажували на кораби под чужд флаг.) Преди да стане преподавател, е плавал с корабите на Българското търговско параходно дружество (БТПД). Владее три езика (немски, френски и английски) и впечатлява с широката си култура. Взискателното му око наднича в тетрадката на всеки курсант, а цветният му молив отбелязва и най-малката непълнота или грешка и в начина на подреждане на задачата, и в чертежа, и в изчисленията. Предметът е основен за специалността и това изключва всякакъв компромис.  
Обучението се провежда с изключително голяма отговорност от страна и на преподавателите, и на курсантите. Нещо повече: основаното през 1881 г. към Дунавската флотилия в Русе Машиннo/Морско училище, преместено във Варна през 1900 г. и преименувано в Морско училище през 1929 г., е и сурова школа за възпитание на навици, ред и дисциплина. Ученикът ще бъде вдигнат дори и от сън, за да оправи недобре подредените си вещи или да почисти помещението. В униформата - облеклото въобще - всичко трябва да е изрядно, задълженията - да се изпълняват безупречно, според правилата. Иначе неумолимо следват санкции. А те уронват престижа, който ученикът сам трябва да пази. В този дух е възпитаван…

От чукарите край Ерма до капитанския мостик (1)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (2)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (3)

Следва

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА