НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НИЕ, „МОРЯЦИТЕ” - ЧАСТ ІV

5. Преди „Тортила Флет”

Хубавите идеи се явяват в умни глави, по всяко време, на всяко място по земното кълбо. Главите бяха на моряци (на кои други), времето - много отдавна, даже още преди всички да прочетем „Тортила Флет” (Роман от Дж. Стайнбек. Издаден на български език - 1960 г.), мястото - площадчето пред ареста на Военноморска база Варна. То беше като че специално направено за публични събирания (Форум - му викали древните). Беше встрани от основните пътища на офицерите, оградено от три страни от различни малки сгради и маскирано с дървета и храсти. В една от къщичките бяха килиите - няколко стаички с решетки на прозорците, а в съседната - караулното. В килиите - арестанти: прегрешилите моряци от базата преживяваха наказанията си - 5 до 15 дни арест. В караулното - поредният наряд - също моряци, пазеше арестантите.
Външно всичко беше наред - имаше Закон - въплътен от хората с пушките, имаше наказани зад решетките. Това, което беше над Закона, бяха моряшките яки и холандките - и на пазачи, и на пазени. Нормалната мисъл на всеки пазач беше, че във всеки момент можеше да му се случи да престъпи Закона и да стане пазен. И тази мисъл всеки ден се доказваше от практиката. Е, как тогава се очаква пазачът да бъде строг и непреклонен и да спазва всяка буквичка от Дисциплинарния устав? И по същата логика - как може наказаният да има респект и уважение към Закона - тъпанарят отвън с манлихерата (понякога набор от същия кораб) ?
Площадчето пред ареста пък беше любимото свърталище на морските след вечеря. Разправяха се дневните приключения, особено след някое по-така плаване, коментираха се и по-възвишени неща - кой ще бие в неделния мач или поредната тава на Елвис, имаше и романтика - предимно пресилени или въображаеми любовни приключения. Особено се лансираха неосъществените такива по различни причини. Имаше изкуство - един виртуоз и няколко редови любители - китаристи, разпространяваха модните шлагери, нелегално слушани по радиостанциите. Имаше и живот - понеже лавката беше наблизо зад оградата, се пиеше предимно бира. А поради еднаквостта на униформите, бира се пиеше от посетителите, от охраната и от арестантите. Даже се считаше за особена грижа да се поднесе бира първо, и основно, и изобилно на арестантите - нали всеки е бил или ще бъде на тяхно място. Подвижна тухла в задната стена на ареста позволяваше елегантно заобикаляне на Устава.
Често към моряците се присъединяваха и специално проверени и допуснати „началници”. Лейтенант Док - един от докторите на базата, обичаше да разнообразява скучните си дежурства с непретенциозни разговори. А и морските много обичаха разсъжденията му за еднополовите мъжки двойки и пророчествата му за блестящото им бъдеще.
Идваше и Старшина Пенев - с кашишка униформа. Но от белите му коси извираше световната мъдрост. Нямаше житейска несгода, споделена  на форума, за която той да не можеше да намери тълкувание и утешителни слова. А нямаше и болка, за която да не предложи прост и ефективен цяр от народната медицина. Дори и Док се съгласяваше, че цярът поне не е вреден и така официалната и народната медицина за разлика от живота „навън” мирно си съжителстваха.
Докато една тиха лятна вечер мирното и даже скучно ежевечерие рязко пое към историята и дори към легендите... Беше вече към десет часа, всички актуални и интересни теми се поизчерпаха, даже се чуха и думите „хайде, да лягаме, че утре...” и - иззад ъгъла се появиха всеобщите любимци Джима и Пешо - посрещнати с бурни възгласи.
Те бяха боцманът и старшият моторист на най-аристократичния кораб на базата - торпедният катер „Люрсен”. Беше построен през войната в немска работилница за яхти, с луксозно вътрешно обзавеждане - много тиково дърво, махагон, зелен плюш и бронз, с мощни двигатели и прилична скорост. По това време беше разоръжен и возеше високопоставени партийни и правителствени гости по крайбрежието. Службата на „Люрсен”-а се считаше за особена чест и висока отговорност, но това е друга приказка.
Пешо беше прочут с капацитета си - 800 гр. концентрат на едно сядане, а Джимът - с женските си истории. Нямаше никакво значение дали и доколко са верни. Ценеше се особения шик на разказване и отворения финал на историите му, (който доста по-късно големите кинематографисти копираха). Тази вечер обаче двамата мъкнеха по една мръсна тенекиена туба от нафта и
Авторът - проф. Божимир Давидов, актуална снимка.
Авторът - Божимир Давидов, като матрос-катерник. Снимка: личен архив.
Разоръженият торпеден катер „Люрсен” на Военноморска база Варна, използван за представителни цели, стана лице на корицата на книгата „Българските военни кораби 1879 - 2002 г.” с автор Илия Тодоров (2003 г.).
имаха тържествено олюляващ се вид. С известни усилия Пешо обясни:
- Щот' ходихме до Балчик с 'дни много важни хора от - „шът - тайна”. Ама на връщане излезе вълнa, стана им кофти и одрайфаха кораба...
Джимът беше по-живописен:
- На тръгване натовариха катера с ядене и пиене като за края на света. Като се върнахме, дойдоха за останките. „Ония” обаче излязоха хора и рекоха, че отчитали само амбалаж. Аварийно измих две туби и в едната сипахме шест, май, шишета коняк „Курвоазие”, а в другата - шампанско - беше в кашон и нямаше време да го броя. Май беше френско. Нашите и околните навлеци изплюскаха мезетата, изкъркаха колкото можаха и откъртиха. Ама много нещо остана. И Пешо рече да го домъкнем - тубите ми трябват за утре, а и шампанското ще изфиряса ...
Звучеше абсолютно невероятно. Такива неща стават по приказките (дето от едната чешма текло нещо благо, а от другата - друго благо), но не и в живота. Двете туби обаче бяха реалност - мръсни, мазни и очукани. Направиха се проби - и двете питиета имаха типичен (според малкото познавачи) аромат, примесен с неизтребимия дъх на нафта, плюс дълъг и елегантен финален послевкус на течен сапун. С фунии от вестници пъргаво и с прилично малки загуби безценните течности се разсипаха в бирените бутилки ...
Оттук нататък нещата загубват ясния си ход и последователност във времето. Различни хора разправяха разнообразни версии за случката, а безпристрастни свидетели просто нямаше. Бързо взетите мерки пръснаха участниците по арестите на всички краища на крайбрежието, и чак след време между слухове и догадки съвестни летописци успяха да сглобят някаква що годе прилична и само донякъде достоверна картина.
Сутринта след „флага” дошлите офицери заварили килиите отворени, а в тях караулните спели, стиснали оръжията си - чувството им за дълг и отговорност надделяло. Вроденото свободолюбие на моряците (дори и като арестанти) на свой ред ги отвело на пейките пред ареста, други - на корабите им, а двама - чак в гребната лодка на кея до хидрографния кораб, където блажено спели. Десетки празни бутилки, милиони фасове и счупена китара давали идеи за анализ за станалото. От редица кораби пък бил докладван рязък ръст на стомашни и други неразположения сред екипажите.
Оказало се и трудно да се възстанови справедливостта - т.е. да се установят имената на арестантите - понеже основните документи на ареста били замотани под един шкаф и намерени дълго, след като от тях нямало нужда. Все пак с известни усилия тя (справедливостта) победила, виновните намерени и наказани. Естествено го отнесли и много невинни, както безсмъртните флотски традиции повеляваха. По разбираеми причини на случая не се дало особена гласност, което пък го издигнало до героични и дори митични висоти.
Най-лошото обаче дойде след месец. На пост пред ареста се появи кашик от Комендантството - въоръжен с „Шпагин” и строга физиономия. Всякакви опити за контакт бяха решително отхвърляни. Площадчето опустя, арестантите уставно скучаеха, известно отмъщение беше, че и кашиците караулни също така уставно скучаеха. Вечерно време морските се събираха по кубриците или на кея зад корабите, но вече не беше същото.
Свободният дух на Форума се загуби, а историята му от набор към набор се превръщаше в легенда ...

21 май 2014 г. Ние „моряците“
22 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІІ
23 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІІІ


(Следва)

Проф. Божимир ДАВИДОВ