НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НИЕ „МОРЯЦИТЕ” - ЧАСТ V

6. „Човек зад борда”

На кораба има две команди, дето искат бърза реакция от всички щото корабът е в опасност, а значи и всичко живо на него - това са „пробойна” и „пожар”. И целият екипаж хуква да го спасява - да прави това, което е написано в корабното разписание и е тренирано много, много десетки пъти. Но има и команда, която означава, че само един човек е в опасност, и пак трябва всички да го спасяват - това е „човек зад борда”. По точно сто и петдесет и две причини всеки морски може да падне зад борда. И ако това е обикновен кораб проблемите са относително малко - някой да види, че морският е паднал, да извика „човек зад борда”, да хвърли спасителен пояс и да докладва на капитана на кораба. Капитанът от своя страна трябва да спре кораба и да фиксира някак мястото. После - различно. Може по „следата” да прати лодка или да върне целия кораб назад. Да оставим това, че „следа” в морето няма и не може да има и капитанът трябва да изчисли къде е това място и как да стигне обратно до него.
Когато обаче всичко това става на торпеден катер на пълен ход, нещата загрубяват значително. Защото от виждането до спирането на катера минават поне десет секунди, за това време катерът минава поне два кабелта (около 300 - 400 метра, де). Това първо. Второто пък е, че катерът е нисък и шансът да се види морския във водата са си малки по начало - дори в ясно време и в тихо море. А във вълна, вятър, здрач, нощ и пр. този шанс става много, ама много малък - клони към нула рече един многознайник от нашите, дето бил учил в техникум, а там - висша математика.
За това бяха взети редица мерки. Едната беше, че падането зад борда беше забранено. Не, че на другите кораби беше позволено, ама при нас беше особено. Първо - казваха, обясняваха, доказваха, че то е страшно. Другата беше, че ни караха когато сме на ход, да ходим към кърмата дето е най-мокро и най-страшно - винаги по двама. Третата беше, че ни караха да носим спасителни ризи. Не стига, че носим дебели канадки, зимно време и ватирани панталони и ботуши, а отгоре и спасителни ризи. И с всичко това трябва да тичаме по палубата и да вършим разните работи. Ризите при всяка възможност ги забравяхме, а комовете се правеха, че не виждат.
Ама най-внушителната мярка беше нагледният пример. Ето един от тях.
Отивахме към Созопол - четири катера от втори отряд. Задачата - изпит с наблюдаващи от Щаба на флота. Есенно време - вече дъжделиво, но не студено. Вятър умерен от изток, вълнение - два до три бала. На нашата „седмица” се паднаха точно трима изпитващи - двама намръщени и един засмян и очилат - друго освен лицата не се
Торпеден катер проект 123К на пълен ход в полигон за бойна подготовка.
Авторът - проф. Божимир Давидов, актуална снимка
Авторът - Божимир Давидов, като матрос-катерник.
вижда изпод качулките на канадките им. Започна изпитът. Първо затормозиха комовете - да се престрояват на ход от строй килватер (един зад друг) в строй фронт (един до друг) и обратно. После - да се разделят по звена за атака, после - друго, трето и така неусетно - до Созопол.
Починахме, изядохме си борт-пайока и тръгнахме пак - към Маслен нос. Сега изпитващите заядоха нас - екипажа. Двамата намръщени задават команди ходове, за да видят дали ще се справим според инструкциите в корабното разписание, за колко време, как и пр. Тичаме из катера, размахваме греди и дъски - запушваме „пробойна на носа”, мъкнем пожарогасители да гасим „пожар в радиорубката” и Ганди от мерак даже обля със суха пяна краката на единия инспектиращ, но се прие за проява на голямо усърдие и му се размина.
В това време Комът кара катера на пълен ход, а ние трябва хем да тичаме по „ходовете”, хем да си наблюдаваме секторите и да докладваме на мостика за всичко видяно. Вече сме пред Змийския остров и изведнъж картечарят Гената изрева „човек зад борда”. Попето от десния борд изрева същото. Докладвам на Кома, той даде „стоп на двете машини”, изкрещя така да се каже официално: „човек зад борда” и почнахме действие две.
Дотук добре се справихме. Инспектиращите проверяват дали екипажа наблюдава какво става по катера и около него по един примитивен, но ефективен начин - хвърлят спасителна риза в морето. Ако морските я видят - значи ще видят и падащ или паднал човек. И ще реагират. Ако не - катерът си отфучава, ризата остава плячка, на който някога я намери, а на Комът се пише голя-яма черна точка, че не си е тренирал екипажа. Ние, старата служба, пък знаем за тези номера и дебнем с половин око инспектиращите. Най-вероятно „усмихнатият” е използвал суматохата по „пожара”, измъкнал е резервна риза от сандъка на юта и я е хвърлил зад борда. Да, ама Гената, дето гледа назад, си е отварял очите и е видял подлия опит. Виж дали Попето е видял ризата още като я е хвърлял онзи, или вече в пяната на следата ни - и то след като Гената вече изкрещя няма значение. Важното е, че двама морски видяха, докладваха на мостика и така показаха „висок боен дух и отлично изпълнение на задълженията си”.
Нататък нещата са сложни. В инструкциите пише, че който види „човек зад борда” трябва да не сваля поглед от него докато не го достигнат. Да, де, ама за секунди катерът избягва на двеста-триста метра, а и от палубата му ризата се губи сред вълните...
Комът обръща катера по обратния курс, като се мъчи да попадне точно в „следата” му, дето я няма. „Малък ход”. Пълзим и се клатим зверски - катерите ни са бързи, но във вълна се клатят ужасяващо. Ние сме се покатерили по мостика. Гената, с бинокъла на Кома, се качи по антената на локатора - най-високото място на катера. Там с едната ръка се стиска, с другата се бори с тежкия бинокъл и търси „човека”. „Стоп машини” - по изчисленията на Кома - курс, скорост, вятър и вълнение, трябва да сме на мястото. Само дето „човека” го няма. Страшничко си е. Остави, че няма да зачетат задачата на Кома, ама си представяме, че онова дето търсим не е спасителна риза, а някой от нас. И ако не го намерим - си отива при Създателя, който и да е той, освен ако не може да преплува трите мили до брега, като предварително съблече мокрите канадка, холандка, ботуши и два чифта панталони. Безнадеждна история. Друг въпрос е, че ризата си мълчи, а морският във водата все пак може да вика и маха с ръце. Ама ако не може? Затова гледаме - до сълзи в очите и пак отначало - вече двадесетина минути.
От машинното излиза от люка на бака младшия моторист Макавей. Той е салага, ама старшият Ванка при команда „стоп” му разрешава да излезе от вмирисаното на нафта и масла машинно за глътка чист въздух с цигара. И понеже излиза с лице към кърмата, докато се разгъне в дългия си ръст изрева:
- Предмет в дясно по кърмата!
Бре и късметът му новобрански. Ние, от палубата, дето можем и сме задължени да гледаме и най-вече да виждаме, гледахме на триста и шестдесет градуса и по някакъв тъп инстинкт най-много гледахме по носа. Щото -  катерът се е върнал по „следата” си и каквото е паднало от катера, трябва да е отпред, нали? Ама катерът го носят вятър и вълни в десет различни посоки, задминал е „мястото” и то остава зад кърмата. За да го види точно салагата Макавей, а не ние. Заглеждаме се и ние. Гената от антената крещи „ризата, вдясно сто и двадесет градуса, един кабелт”. Комът предпазливо включва едната машина и пълзим нататък. След малко всички на палубата виждаме ризата - подскача си безгрижно по вълните.
Вече е въпрос на техника. Взех куката, а Гената и Попето ме стискат за ботушите да не се хлъзна по мократа палуба при „човека”. Комът доближи ризата от наветрената страна, даде „стоп” и вятърът просто довя катера до нея. Аз я измъкнах, показах я тържествено на Кома и на инспектиращите. „Човекът зад борда” е спасен. И това беше всичко. Оказа се, че това бил последния „ход” на инспектиращите.
Стана пет след обед. По радиото разрешиха да се прибираме в базата. Ето го красивият финал на деня: „Маслен нос - Варна” - на пълен ход - без учения, „ходове” и прочее дивотии. Да се носиш из морето с корпус наполовина излязъл над водата, с фонтани от пяна отстрани и отзад, да скачаш от вълна на вълна наред с другите катери до нас - ето това си е животът ...
*
Отмина още едно учение - наближава Уво.
Ама да похвалят пред строя и наш салага Макавей, наред с Гената и Попето задето първи откри ризата, докато другите от палубата половин час си изгледахме очите е малко нечестно, нищо че си е напълно заслужено, нали?

21 май 2014 г. Ние „моряците“
22 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІІ
23 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІІІ
25 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІV


(Следва)

Проф. Божимир ДАВИДОВ