НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Капитан далечно плаване Славчо Рангелов
Евгения Рангелова-Пеева
Параходът „Бургас”, нарисуван от корабния агент от Бургас Димчо Пишманов.
ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (7)

Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов

В Българското търговско параходно дружество - част 2

Годишния си отпуск кап. Рангелов прекарва в София. При всяко пристигане в столицата - още от учебната 1932/33 г. - първият, когото навестява след като скочи на перона, е тетин Симо Тодоров, мъж на Сетина сестра. (Роден в Трънска Клисура, свакото става столичанин, без да бяга през граница. През 1916 г. е тежко ранен пред Силистра и поради това пренесен във Военната болница в София. След ампутация на крака и продължително лечение е настанен в Дом за военно-инвалиди. По-късно е трудоустроен и като такъв получава работа в павильона за вестници, марки и цигари на спирката пред Централна жп гара. Снажният и общителен мъж съумява да заживее пълноценно - въпреки протезата и бастуна. Включва се активно в дейността на Дружеството на инвалидите, избран е и за негов знаменосец. В 1925 г. съпругата му Васка пристига в България на официално свиждане. Тръгва си бременна. През 1927 г. тя и двегодишният Стефан, бъдещ икономист, се прехвърлят нелегално в София - по “утъпкания” път, по който е бягала Сета с децата…) Лицето на свако Симо светва винаги, когато в навалицата забързани пътници зърне униформения си племенник: от него се носи свеж морски полъх! Следва размяна на новини, а и на армагани. Морякът пъхва новополучената кутия цигари (винаги екстра качество!) в джоба си, благодари и се качва в трамвая за вкъщи. Семейство Рангелови се е увеличило с нов член - дъщеричка на най-големия брат, вече офицер в Картографския институт. (Стоян Рангелов се е дипломирал през 1934 г. - като стипендиант отличник! - едновременно ученик и на проф. Никола Маринов в Отдела за живопис, и на проф. Николай Райнов в Декоративния отдел. На промоцията е имал право да подари своя творба за музейната сбирка на Академията и от проф. Васил Захариев е получил специална похвала за струящата се светлина, озаглавена “Проблясъци - Знеполе”. После със стипендия е бил изпратен в Италия и Германия, където обогатява познанията си и узрява за подготовката на първата самостоятелна изложба. Между най-новите му изяви е художественото оформление на обемистия сборник “Трънски край” - ангажимент, който е поел от сърце. Там, на стр. 510, е записано: “Загинали от с. Драинци: редник Ивко Христов, редник Виден Стоянов, редник Рангел Цветков“. За възмъжалите сираци Рангелови (и тримата вече офицери!), за майка им и сестра им тази заветна страничка, заедно с гравираното бащино име върху паметника на загиналите във войните от I/VI пехотен полк в София, са едничкото утешение, че фронтовият гроб остава неизвестен. А са го издирвали в архивите на Военното министерство в София, ще го издирват и в Пирот, където поручик Михо Рангелов ще се озове като взводен командир в пехотната ни Нишавска дружина през април 1942 г.)
От началото на август 1940 г. войната обхваща и източната част на Средиземноморието. По съображения за сигурност Дирекцията на водните съобщения издава нареждане всички български кораби да се приберат отсам Босфора. Четири месеца корабите бездействат, закотвени във Варненското езеро. Членовете на екипажите са ангажирани с ремонти и дежурства. Този период на затишие пред надвисващата и над сушата, и над морето беда се оказва в известен смисъл удобен за решаване на важни извънслужебни въпроси. Във в. “Зора”, бр. 6395 от 1940 г., излиза следната обява: “Г-ца Радка В. Филева и г-н Славчо Цв. Рангелов, морски капитан, венчани, с. Бояна, 6.Х.1940 г., Варна-София”. Мястото на сватбата не е избрано случайно. Първо: семейството на младоженеца живее в столицата. В Бояна е вилата на главния организатор на тържеството, вуйчо Гавраил Марков (баща на известните шампиони по бокс Боян и Ангел Маркови), който в годините на най-голяма нужда е помагал с широко сърце не само на Рангеловите сираци, но и на много други бежанци от родния край. Второ: какъв по-хубав декор от древната църква сред разкошния парк над София? (Само година преди това е излязъл романът “Боянският майстор” на Фани Попова-Мутафова, предизвикал огромен интерес към старината и у млади, и у стари. С голям успех през тревожната 1943 г. ще бъде посрещната и пиесата “Ръка Илиева” на Стоян Загорчинов, поставена на варненска сцена от режисьора Николай Фол, един от близките приятели на Филеви.) Кръстници са Стефка и Михаил Попананиеви. (Познанството е от разкритото през 1925 г. Отделение за подпомагане на пострадалите от войните към Министерството на войната, откъдето на семейство Рангелови са били отпускани пенсии, помощи и стипендии. Там като касиер-счетоводител работи 48-годишният Попананиев, самият той бежанец от Куманово.) До църквата отиват с коли. Булката е в тъмносин костюм и с венче в косата, младоженецът - в зимна униформа на капитан от БТПД. В тъмносиня бродирана рокля с велурена шапка е и кръстницата, в черен костюм -  кръстникът. Шаферки са двете малки госпожички Попананиеви. Венчавката се извършва в доста тесен семеен кръг, но под погледа на десетки изографисани по стените лица, които от 700 години посрещат богомолци и им внушават упование и сила. Над главите на сватбарите, вдясно, бушува морска буря. Уплашени рибари от бедстващ кораб (за познавача мореходец - средновековен неф с триъгълно платно!) молят за пощада. Съдбата им е в ръцете на Св. Никола, покровител на моряците и патрон на старата Боянска църква. (Името на Мирликийския чудотворец носи и варненската моряшка църква, където по традиция хорът на Морското училище участва в големите празнични богослужения. Рангелови ще живеят в съседство с този храм и преди отплаване капитанът никога не ще пропусне да остави свещичка пред образа на светеца при колоната вляво от входа - икона, подарена от Марийка и Никола Генчеви през същата, паметна 1940 г. Ако случайно не успее, съпругата му ще има тази грижа…) Каква невероятна връзка между настоящето и вечността - отминала и бъдна! Преди въвеждането в хладната църква годеницата е била момиче с щастливо детство и с моминство за завиждане, годеникът - младеж, познал трагедията и немотията и надмогнал ги с воля, търпение и труд. Срещнали се на море и узрели за ново битие, двамата са избрали скътаната в планината църквичка, за да се врекат във вярност и да получат благословия със сакралните слова, произнасяни от веки веков в този върховен момент. Оттук нататък, независимо от пространството, което понякога ще разделя моряшкото семейство с хиляди морски мили, пътищата на техния живот ще бъдат слети в обща линия - в споделени грижи, радости и тревоги - до сетния им миг на този свят… Усмихнати и смутени, двамата държат сватбените свещи и приемат поздравленията на присъстващите. После всички излизат навън, под огромните стари секвои, правят снимки с фотоапарата и тръгват бавно по алеята. Зад високия зид на Боянската църква ги очаква автомобилът и празнична трапеза, поръчана в ресторант. Ухае на бор и макар че е есен, все още е топло. Все още е мир. В същото време - в сватбения ден - из страната се коментира апелът за подпомагане на бедстващото население в Южна Добруджа. Във възвърнатата Силистра тържествено е посрещнат първият кораб на речното ни дунавско плаване. А само на около 200 км югозападно от София, по албано-гръцката граница, е забелязано съсредоточаване на италиански войски. Балканските правителства провеждат трескави предвоенни консултации за политическата си ориентация. Румънските писатели изключват от своята организация колеги от еврейски произход. Още по-неспокойно е в районите на плаване извън Черно море, толкова добре познати на младоженеца. Във връзка с назряващите военни стълкновения се обсъжда преминаването през Дарданелите: очаква се проливът да остане свободен за общо плаване. В южния край на Близкоизточната линия, в Египет, е взето решение столицата Кайро да бъде опразнена. Над остров Малта се води въздушен бой. В бомбардираното пристанище на Бенгази е потънал кораб. Оттатък Ла Манша, в Лондон, гасят пожари след масираната нощна бомбардировка на германската авиация. Разрушена е оградата на Бъкингамския дворец. Какъв знаменателен фон за сватбата на морски капитан и капитанска дъщеря!..
Следват две седмици сватбено пътешествие - по суша. (Тези двама морски пътешественици познават ли достатъчно България?!) В маршрута са включени Костенец, Момина баня, Пловдив, Асеновград, Бачковският манастир. През това време инструктираните близки и приятели във Варна ще подредят новия дом в къщата на кап. Филев на ул. “Св. Никола” № 1. (В самия край на кариерата си тъстът е преживял дълбоко сътресение: в гъста мъгла е заседнал пред Варна - у дома! Той, който като дете е преплувал неведнъж Дунава; който с кораб без охрана ден и нощ се е провирал през десетки опасности, за да снабдява Българската армия в чужди заливи и пристанища. Който има 42 безаварийни години на море: от Морското училище “Император Александър II” в Херсон и Николаев до деня на удара в подводната скала пред Галата. И макар 60-годишнината му да е била отбелязана тържествено през м. юли, с поздравления и носене на ръце по кея и главната улица, от 9 ноември 1940 г. кап. В. Филев ще се пенсионира по собствено желание. Поради това той е щедър към младоженците, но дава предвидлив съвет: мебелите да не погълнат всички спестявания. Като мине войната, младите ще се преобзаведат. Могъл ли е да си представи, че ще дойде ден да плащат наем за собствения си апартамент!?)
След медения месец всеки от младоженците заема работното си място. Съпругата - у дома, в кухнята. И като начинаеща, но много старателна домакиня се снабдява с цяла библиотека кулинарни книги, плюс дебела подвързана тетрадка за вписване на изпитани рецепти. Тихо, еднообразно ежедневие със затваряне вкъщи - в особеното безвремие на непрестанното, тревожно очакване. (След години ще каже на дъщерите си: “Едно е бащата да пътува, съвсем друго е мъжът да пътува!”) Съпругът - на кораба, по мостика, палубата и хамбарите. Сурово и напрегнато ежедневие, в което мисли не за себе си, а за кораба, екипажа и товара. (Вече - и за самотницата вкъщи.) От октомври 1940 г. българските търговски кораби се раздвижват по посока на Северното Черноморие, в помощ на подписаната на 7 септември Крайовска спогодба за Добруджа, която поражда големи потоци от хора и земеделски инвентар. Освен до румънските пристанища, рейсове се правят и до съветски пристанища и до известна степен се покриват загубите на БТПД от престоя в езерото. Отсъствията от дома са кратки, плава се наблизо, пряка опасност все още няма.
С правителствено решение и протокол между генералните щабове от 2 февруари 1941 г. Германия получава правото да използва транспортните комуникации на България. На 14 февруари 1270-тонният п/х “България” е реквизиран от Военноморския флот. (През август ще бъде предаден на германците и преустроен като спомагателен военен кораб.) На 17 февруари в Анкара е подписана българо-турска декларация за ненападение и дружба. На 21 февруари у нас се появяват първите германски части. На 1 март във виенския Белведере премиерът проф. Богдан Филов подписва протокол за присъединяване на България към Тристранния пакт. От Румъния у нас навлиза 680-хилядна германска армия (споразумението за нейното  приемане и издръжка е било подписано още на 1-2 февруари). В краткия период от 6 до 27 април германците, вече базирани в България, разгромяват Югославия и Гърция. (На 6 април сръбски самолети хвърлят бомби над София и Кюстендил; английски самолети също летят над нашата столица. На 13 април, на връх католическия и протестантския Великден, официално е обявено, че германската армия е окупирала Тракия, Македония и Западните покрайнини. На 17 април български военни части влизат в Скопие.) На 29 април 1941 г. с Постановление № 26 на Министерския съвет са милитаризирани корабите на БТПД, включително и екипажите. На 30 април, съгласно договор между Управителния съвет на БТПД и главното командване на германския флот, параходите “Княгиня Мария-Луиза” и “Бургас” (след това “Цар Фердинанд”, а после и “Родина”) се отдават под наем на Германия - за военен транспорт. Ще последва искане за охраняването им, тъй като водата гъмжи от подводници, а морските пътища са минирани. Капитаните на милитаризираните кораби получават инструкции за плаване във военновременни условия. Наложително е да вземат защитни мерки - навигационни, технически и бойни. Защото оттук нататък ще ги очакват торпеда и заградни мини, въздушни нападения, пожари и пробойни. Ще има опасни зони, променени навигационни знаци, нов ред за пребиваване в пристанищата, контрол от страна на воюващите държави. Изненади и опасности ще дебнат кораба, когато е в открито море, но и когато е в крайбрежни води; когато е на котва, но и когато е вързан на кея. От капитаните се иска информираност, бдителност, съобразителност, предпазливост, готовност за крайни мерки - в краен случай…
На 30 май 1941 г. в Пирея след избухнал пожар потъва п/х “Княгиня Мария-Луиза”, командван от кап. Иван Томов. По негово нареждане повечето от моряците са успели да слязат на кея. Малцината останали на борда се опитват - сред огнен ад - да отдалечат кораба с опасния товар, за да спасят Пирея. И загиват до един, след разрушителен взрив. Между героите е и синът на кап. Никола Бабев - кап. Георги Бабев или Жоро, както от дете го знаят Филеви. (Старата г-жа Бабева, загубила съпруг и син все в морски трагедии, цялата в траур, с бастун и шапка с воалетка, ще идва - докато я държат краката - на раздумка при г-жа Филева. А внуците на Филеви, ако се случат в гостната, ще се впечатляват от тъжната дама и ще притихват зад гърба на баба си…)
През лятото на 1941 г. кап. Сл. Рангелов е на п/х “Бургас”. (Корабът е построен в Триест през 1900 г. Под български флаг минава през 1928 г. при команданта В. Филев. Има товароподемност 3500 тона и 137 пътнически места. На борда му работи радиостанция - новост в БТПД.) В най-горещите юлски дни корабът е на безопасно, макар и твърде сухо място: в дока Стения при Буюк дере в Босфора. После се връща във Варна, за да товари. Кап. Сл. Рангелов се вижда за кратко с бременната си съпруга и пак отплава. Курс - към бреговете на Гърция. В жежкия 17 август 1941 г. заедно със свободните от вахта колеги се изкачва на Акропола и обхожда хилядолетните руини - оазис на невероятно спокойствие в окупираната страна. Само след месец екипажът на “Бургас” ще научи, че пред Евксиноград на 15 септември 1941 г. е  потопен 3000-тонният п/х “Шипка”. Празен, на път за Балчик, за да товари жито. Уж воден от миноносец през минното заграждение в северния край на Варненския залив. Командантът кап. Д. Фурнаджиев е сменил титуляра кап. Г. Дюлгеров в последния момент преди тръгването. Неочакваният взрив го изхвърля във водата в мига, в който е насочвал бинокъла си към Балчишкия залив. Оцелява  целият екипаж, с изключение на готвача и на оксижениста от портовата работилница във Варна. Само 4 дни по-късно трагична участ застига 6500-тонния п/х “Родина”, който потъва пред Маслен нос до Созопол, на път за Гърция. Загиват трима члена на екипажа… В началото на октомври 1941 г. п/х “Бургас” е отново в Пирея. През нощта на 6-7 октомври кап. Сл. Рангелов става очевидец на въздушно нападение. Над града лумват пламъци. Ударено е пристанището, на сутринта край разрушените складове се виждат разхвърляни части от свалените летателни апарати. Всред пороя тъжни новини от морските простори за кап. Сл. Рангелов, втори помощник на п/х “Бургас”, долита щастлива вест: на 29 октомври, в деня на 27-та си годишнина, е станал баща! (Таткото, както често се случва в живота на моряка, ще види първородната си дъщеря едва когато застудее и сняг покрие Варна. Като смутен ученик ще слуша упрека на д-р Головина, че в детската стая е твърде горещо за пеленачето и неохотно ще разтвори прозореца. Бебето е внесло голяма радост в живота на младите родители, но и непозната тревога, която отсега нататък няма да ги напусне докато са живи. И никога няма да се разбере за кого кръстът е по-тежък: дали за мъжа с бинокъла всред водната стихия и непрестанните опасности, дебнещи денем и нощем откъм небето, брега и морските глъбини, или за младата му жена, поела върху крехките си плещи всички грижи за поколението и дома. Особено във време на война, когато градът замира вечер със затъмнени прозорци и пусти улици, когато липсват продукти, когато вкъщи си сама с детето, а мислите ти са далеко, далеко…)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (1)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (2)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (3)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (4)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (5)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (6)

Следва

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА