В залива е поставен бон (преграда), който също е охраняван. На 2 септември поддиректорът на дружеството Станчо Великов по телефона от Варна нарежда на капитаните да предадат корабите срещу разписка на германците и да се завърнат с екипажите в България.” По това време, на 28.08.1944 г., пред Варна и северно от нея са се самопотопили 92 немски военни кораби. На световната сцена предстои развръзка…
И докато двата български екипажа се доберат в родината си по суша (германците вече не са съюзници и са още по-опасни), ще настъпят съдбовните събития от септември 1944 г. На 5 септември България скъсва отношенията си с Германия и й обявява война. В същия ден война на България обявява СССР. На 6 септември по места между българските и германските части започват сражения. На 7 септември България е с нов министър-председател -  Константин Муравиев. На 8 септември в страната навлизат съветски войски. На 9 септември 1944 г. България осъмва с ново управление.
Моряците, някои от които (включително кап. Сл. Рангелов) още по пътя от Солун са развили симптомите на маларична треска и за дълго няма да се разделят с таблетките хинин, пристигат във Варна. След време ще чуят, че п/х “Цар Фердинанд” е потопен от английска подводница край о. Крит, а “Бургас” - край солунския кей.
Така, 51 години след основаването си, БТПД остава без нито един кораб и с личен плавсъстав, оредял с дадените 46 жертви. Въпреки изключително тежката ситуация и неясните перспективи дружеството запазва екипажите - те ще са нужни при бъдещото възстановяване на търговския флот. На първо време заплатите на моряците ще се изплащат от държавата - за сметка на нейните активи в БТПД.

И ето, много дни през морски шир
суров напред се взирам,
упоен от властен зов,
с последна мощ лотатите въртя самин
- Родино, приеми ти блудния си син.

(Н. Ракитин, 1930 г.)

Пролетта на 1945 г. донася жадувания и изстрадан мир в Европа и света - с цената на милиони жертви. Отново се правят дипломатически срещи, после - мирни конференции. Картата на Балканите, пресечна точка на вековни интереси, е поставена на масата на преговорите. Постигнатото споразумение между победителите ще доведе до нов път за развитие на България. Върху нови принципи ще се изгражда и напълно унищоженият ни търговски флот. Докато концепцията се разработва, обсъжда, приема и възлага за изпълнение, някои от морските ни капитани се качват на частни гемии. Други, които продължават да се числят към БТПД, остават на сушата - в очакване на кораб. Като генерали без армия… При все това на 1 май 1945 г. вземат участие в манифестацията в София - с блока на Параходството. И кап. Сл. Рангелов е там - един от униформените.
На 4 юли 1945 г. във Варна е довлечен п/х “Кн. Евдокия”. (Корабът е построен през 1928 г. в Германия като каботажен и има 706 БРТ и 388 пътнически места. Плавал с немски екипаж от 1943 г. и използван и за щабен кораб, през лятото на 1944 г. той е бил потопен на кея в Севастопол. Германците са го позакърпили и на буксир са го откарали до Галац - за ремонт. Там в твърде окаяно състояние - затънал в тиня, с множество пробойни - го заварва краят на Втората световна война.) Корабът е вкаран във Варненската корабостроителница, за да бъде възстановен и  преустроен от товаро-пътнически в товарен - при участие на моряците от БТПД. Този първи следвоенен търговски кораб, преименуван на “Първи май”, е тържествено осветен на 3 май 1946  г. Командант е кап. Георги Дюлгеров, който го е докарал от Сулина. Старши помощник е кап. Сл. Рангелов. Корабът се включва в Близкоизточната линия. Междувременно, на 25 ноември 1945 г., докато “Първи май” е бил все още на ремонт, в семейство Рангелови се е появила втора дъщеря. И поради това, освен на борда, преустройство е вървяло и вкъщи. Наложило се е креватчето на голямата дъщеря да се вмести в хола, тъй като в детската стая са настанени чужди хора. Кръстник на новороденото момиченце е кап. Добрин Чакъров. През 1938 г. той първи е бил посветен в тайната на една връзка, която варненци дълги години ще сочат като пример за съпружеска вярност. А интелигентният Добрин Чакъров - един от малкото капитани, които след три години няма да бъдат преназначени - ще си остане доверен приятел на Рангелови. Със златните си ръце той ще майстори изненади за момиченцата, а при нужда ще се притичва на помощ на родителите. Въпреки че и той е вече баща. Или точно заради това…
На 13 март 1947 г. е приет закон за изкупуване от държавата на всички акции на БТПД - дружество в ликвидация от 1943 г. На 16 септември/октомври 1947 г./12.01.1948 г. с решение на Варненския областен съд, после и на Софийския областен съд от 14 април 1948 г., е учредено държавно Параходство “Български морски флот” (ПБМФ) със седалище София (от юли 1950 г. - Варна). Корабният парк на новото параходство е твърде скромен - като след война. За директор е назначен кап. Тремол Иванов. Капитан Д. Радулов става началник на Плановия отдел и ще се занимава с разработването на нормативни документи, регламентиращи експлоатацията на търговските кораби.
Междувременно, на 26 юни 1947 г., в Трондхайм (Норвегия) е вдигнат български флаг на п/х “България” - вторият след “Родина” наш кораб, купен след войната; втори и по име. Построен е предната година в Съндърленд (Великобритания). Има товароподемност 7350 тона, дължина 122 м, ширина 17 м, газене 7 м, скорост 11,5 възли. Приема го кап. Д. Фурнаджиев. През май 1948 г. “България”, вече под командването на друг голям и много уважаван капитан - Георги Дюлгеров, и със старши-помощник кап. Сл. Рангелов, се отправя на дълъг рейс: Варна-Архангелск.
Преди да се качи на кораба, старши-помощникът получава следната написана на ръка и подпечатана с печата на митницата при Пристанище Варна

СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА

Капитан Славчо Рангелов Цветков при заминаването си с s/s “България” взема със себе си личните си бинокъл - 1 (един) брой, № 2065473, и един брой секстант марка “Heath&Co Limited Crayford - London, които ще му служат при пътуването и които ще върне обратно след идването му в България.

Гр. ВарнаПодпис: /не се чете/
5 май 1948 г. Печат на Варненската митница.

(Предишният комплект навигационни прибори, купен още с първите предвоенни заплати на кап. Сл. Рангелов, е потънал във водите на Солунския залив заедно с п/х “Балкан”. И тъй като тези уреди са от първа необходимост за всеки мореходец, липсата е била възстановена също при първа възможност.)
Скандинавският рейс ще донесе голямо професионално удовлетворение за старши помощника. Най-напред, защото службата при кап. Г. Дюлгеров (Плевен, 1908 - Варна, 1971) е школа за по-младите: този строг, но магнетичен човек взисква много от подчинените си, но и много им дава. (Като ученик от Морското училище той е стажувал на френски кораби и е направил околосветска обиколка по маршрута Марсилия - Панамски канал - Нова Каледония - Цейлон - Суецки канал - Марсилия, и плаване до Австралия. През 1947 г., преди да смени кап. Д. Фурнаджиев на п/х “България”, е стигнал с п/х “Родина”до Индия и Дърбан в Южна Африка - първо пресичане на екватора от кораб под български флаг!). Освен това, за първи път по време на този рейс български кораб ще пресече Северния полярен кръг и ще развее родния трибагреник край бреговете на крайния север. Устремена към обветрения и тайнствен Нордкап (71 10’ СШ!), “България” ще плава по течението на Гълфстрийм ту в мъгла, ту под арктическото слънце, но все под зова на Полярната звезда. (А се помни, че в ясните нощи над Витоша малкият Славчо е обичал да съзерцава звездното небе и винаги най-напред е поглеждал към тази звезда - като неизменен ориентир. Може би със смътното детско чувство за принадлежност към все още непонятната му вселена. А може би и с предчувствието за нощите, когато тя ще го води безпогрешно между скали и подплискващи вълни или всред планини от вода, готови да смажат и погълнат кораба…). След Норвежко море “България” ще навлезе във вечно мъгливото, но незамръзващо Баренцово море, ще заобиколи Колския полуостров и през Бяло море ще стигне до закътания в дъното на Двинския залив Архангелск. По пътя си корабът ще премине през райони с магнитни аномалии - без жирокомпас и без пилот на борда. (В онези години - и без радар и спътникова връзка!)
Всъщност, пътят на п/х “България” към Севера минава най-напред през Кюстенджа, където от 8 до 28 май 1948 г. се товари шрот, брокън и трици за Швеция. В крайната точка на рейса - Архангелск, корабът пристига след два месеца. Там от 20 до 27 юли 1948 г. товари целулоза на бали за Бургас. След отплаването (предсрочно!) пристанищните власти в Архангелск изпращат официално благодарствено писмо до ПБМФ - Варна, за да изкажат задоволството си от добрата работа на българския екипаж. Специална благодарност има към старши помощника, който е оптимизирал товарния план и е вместил рекордни 500 тона целулоза в повече от предвидения по норматива товар. Това изключително старание си има своята цена: след дългия преход около Скандинавския полуостров и след 7 денонощия на почти непрекъснат контрол над товарните операции в Архангелск 34-годишният кап. Сл. Рангелов припада в третия хамбар. От изтощение, а не от лятна жега. (Тук средната температура през юли, най-топлия месец на късото субарктично лято, не надхвърля 15 градуса по Целзий). И макар че дните са достатъчно дълги, поради напрегнатата работа на борда и поради съкратения престой кап. Рангелов успява да види твърде малко от необикновения по своето местоположение Архангелск, основан с указ на Иван Грозни от 1584 г. Възникнал при устието на Северна Двина, недалеч от стария манастир “Св. Архангел Михаил”, Архангелск е бил и си остава преди всичко морски град - с оживено пристанище още от времето на реформатора Петър Велики, с лоцманска служба от 1613 г., с морско училище от 1734 г. и с актив от няколко полярни експедиции, отплавали оттук към неизвестността и славата. Пристан и отправна точка на кораби и смели мъже…
(След три десетилетия кап. Сл. Рангелов ще даде следното кратко описание на това плаване:
Рейс с п/х “България” през май-август 1948 г.: Кюстенджа - Малмьо - Стокхолм - Копенхаген - Архангелск - Бургас

Характерното, и по-специално трудното, в този рейс беше преходът Копенхаген - Архангелск и обратно до Северно море. Корабът “България” беше бедно оборудван: само един магнитен компас и гониометър. А навигационните карти зад Полярния кръг и Баренцово море по него време бяха почти бели, районите - неизследвани. Известно е какви значителни промени търпи склонението в тези области с големи приливи и отливи и силни течения от тях. Карти за теченията нямаше. Наистина се изискваше умение и най-вече изключителна любов към професията и високо съзнание за дълг към Родината и поставените задачи и с цената на всичко корабът да плава безаварийно и да се завърнем с чест у дома. Определяхме общата поправка буквално ежечасно, а понеже в тези райони беше вечен ден, решавахме астрономически задачи по слънцето и планетите. Денем друга възможност нямаше. Не лягахме с покойния кап. Дюлгеров с дни. При пристигането пред устието на р. Северна Двина качилият се пилот остана буквално изумен, че сме успели да пристигнем без авария (засядане). Точно в този район беше заседнал малко преди нас кораб; там често засядали кораби. Товаренето на целулозата се извършваше от комсомолци моряци - по липса на работници. И макар само по 5-6 човека в хамбар (останалите бяха заети с броене на балите посменно), хамбарите бяха така забити с целулоза (лично аз наблюдавах подреждането във всички хамбари), че в Бургас работниците видяха много зор докато ги разтоварят. Ние поставихме невероятен и небивал рекорд в Архангелския порт по малък кубаж на целулозата. Имаше писмо с похвала от началника на порта. Ако не се лъжа, успяхме да натоварим 4853 т целулоза, около 700 т повече от дотогава съществуващите норми за кубаж на целулоза.)            

Завръщането вкъщи, особено след дълъг, труден и успешен рейс, е щастливо събитие и за моряка, и за неговото семейство. За моряшките деца таткото винаги е като дядо Коледа (чиято роля, между впрочем, кап. Сл. Рангелов играе така истински, че децата дори няма да забележат издайническия пръстен, който в бързината не е бил свален!). У дома има вече първолаче и за него са донесени не играчки, а топли боти с широки езици от петниста еленова кожа. Тези кожени езици ще събудят детския интерес и към далечните страни, и към далечните морета. За празниците ученичката получава пъстра книжка с разгъващи се картинки-карти на света. Урок първи: синьото петно е нашето море, кафявото до него - нашата земя. Урок втори: земята с форма на ботуш е Италия. Там се намира градът с канали вместо улици и с тайнственото мостче между къщите, което малката знае от огледалото на дядо си Васил. Урок трети: това петно, досущ като корема на спящата Роза (лелината котка) е далечната студена Швеция - земя на елените, откъдето са дошли ботушките. Така географските карти навлизат в света на моряшките деца… За новата учебна година момиченцето ще получи неочакван подарък: Географический атлас для 5-ого и 6-ого классов средней школы, ГУГК при СМ СССР, Москва, 1948 г. На първата страница калиграфски е написано: На Жени Славчова като отлична ученичка от чичко й Стоян и баба й Сета, София, 8.IX.1949 г. С този атлас вкъщи (обичан и пазен като реликва!) и децата, и бащата ще “пътешестват” по света и ще “плават” по моретата, четейки романите за великите географски открития и за морски приключения. Когато малките легнат, капитанът ще поема книгата и с момчешко увлечение ще чете докъсно (в някои от онези години - докато изгасне газената лампа). За съжаление, ученичката е левачка - по Филевски, и драсканиците й с дясната ръка са дотолкова неприемливи и за учителката г-жа Петранка Сколуфанова, и за родителите, че листовете от тетрадките опадват като есенни листа. Всичко се преписва многократно - докато се хареса. Какво неподозирано дразнение за капитана, който обича изрядните страници! И какво упражняване в търпение за детето, което е разбрало, че измъкване няма. (Търпението е спасението, казва бабата, Vouloir c’est pouvoir, повтаря  майката)…
НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Капитан далечно плаване Славчо Рангелов
Евгения Рангелова-Пеева
Параходът „България” (West India Docks, London May 1970). Източник: https://www.shipspotting.com
ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (9)

Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов

В Българското търговско параходно дружество - част 4

На 30 април 1944 г. Филеви правят нова сватба. В моряшкия храм “Св. Никола” във Варна, въведени от кръстниците Радка и Славчо Рангелови, под венчило скланят глави Евтим Филев и Лилия Маринчева. (Булката е дъщеря на убития през 1932 г. член на лявото крило на ВМРО Никола Маринчев, роден в леринското село Песочница, осъден на смърт след Илинденското въстание и поради това емигрирал в Америка. По-късно по семейни причини се заселва във Варна, където става един от дарителите на строящия се представителен Македонски дом. Чрез този брак русенците Филеви за втори път се сватосват с българи оттатък Вардара. Другият македонец в рода е охридчанинът Стефан Якимов Дедов, съпруг на една от сестрите на кап. В. Филев. Завършил право в Белград, деец на ВМРО и съратник на Евтим Спространов, той става издател на софийските вестници “Балкански гласник”, “Балкан” и “Куриер” - до смъртта си в 1935 г.) Скоро след хубавата сватба младоженецът кап. Евтим Филев, проявил се професионално и на черноморските, и на дунавските военни кораби, ще получи поредното ново назначение - чак в Созопол! След време ще премине на работа в Морското училище и с преподавателските си умения, чувството за хумор и спортните си страсти ще стане любимец на курсантите - до съдбовния завой в живота му…
През лятото на 1944 г. в пристанището на Севастопол е потопен п/х “Кн. Евдокия“. Някъде из Егейско море е потънал  п/х “България“. Останали са само “Бургас” и “Цар Фердинанд” и те продължават да кръстосват моретата по нареждане на германското командване. На 20 юли кап. Сл. Рангелов се качва на “Цар Фердинанд” като първи помощник на команданта Г. Кулински и отплава към Гърция. Писмата си от Варна ще получава чрез управителя на митницата в гр. Серес. На 30 юли 1944 г. съпругата му, евакуирана с детето и родителите си на кьошка край Варна, е написала с молив: “Много се безпокояхме, понеже зная, че през вашето пътуване имаше чужди аероплани нататък. Само се моля Господ да е добър и да те закриля. Искам да заспя за дълго и като се събудя, да бъде студен вятър, бури, а то вече ще значи, че краят на тази по-тежка от най-тежките раздели наближава. И на Жени й е много мъчно. Казвам й: “Татко отиде да ти купи играчки“, а тя плаче и вика, че не иска играчки, а татко да си дойде.“ За съжаление, все още е лято, горещо лято, а нещата отиват на зле. Българите са притеснени, измъчени, отчаяни; уплашени са и политиците. На 8 август Стойчо Мушанов прави опит за постигане на мир с Великобритания и САЩ, но никой не вярва в мира. В писмо от Варна от 16 август 1944 г., получено на 30 август в Солун (както на гърба на плика с черно мастило е отбелязал кап. Рангелов), г-жа Рангелова съобщава, че досега е получила само едно писмо - по смяната. И че се безпокои от неясното положение. В писмо от 19 август 1944 г. съпругата пише: “Преди три дни чух нещо много радостно: че германците щели да вземат “Бургас“ и “Фердинанд“ и че екипажите им щели да се върнат. В замяна на това, щели да ни дадат 2 по-малки италиански парахода, плюс “Евдокия“. Не разбрах добре, но тия се намирали като че ли в Черно море. Та, вчера и оня ден ми се струваше, че всеки момент можеш да си дойдеш. Днес, уви, ми се изпари тая надежда, макар че все още поглеждам, щом чуя файтон.“ Истината е, че на 25 август българското правителство нарежда немците да напуснат България и във връзка с това ще започне насилственото им обезоръжаване. А няколко дена преди това, на 21 август 1944 г., както пише кап. Тремол Иванов, “капитаните на двата кораба получават в Солун шифровано нареждане да се отправят незабелязано за Кавала. Но за такава операция е вече много късно. На кораба има солидна въоръжена немска охрана.
На борда на възстановения параход „Първи май”. Кап. Славчо Рангелов е седналият в дясно, с бялата фуражка. Зад него прав е капитан Георги Дюлгеров. Снимката е от семейния архив на автора.
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (1)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (2)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (3)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (4)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (5)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (6)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (7)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (8)

Следва

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА