НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Капитан далечно плаване Славчо Рангелов
Евгения Рангелова-Пеева
ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (12)

Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов

През септември 1958 г. от Варненската корабостроителница излиза 3000-тонният м/к “Варна” - първият построен в България товарен кораб. Дизеловите двигатели са внесени от Германската демократична република. Корабът има дължина 92,05 м, ширина 13,5 м, височина 8,20 м, газене 5,62 м, скорост 13 възли. Предназначен е за общи товари. В постоянна надпревара за товари и реализирани икономии на време и средства ще поддържа Близкоизточната линия, заедно с еднотипния м/к “Бургас” и с п/х “Хр. Смирненски”. “Варна” стартира с кап. Веселин Черкезов, но твърде скоро преминава под командването на кап. Сл. Рангелов. Със затегната дисциплина и сплотен колектив през 1960 г. образцово поддържаният кораб излиза на първо място в класацията за реализирани приходи от корабите на ПБМФ и ще се задържи на върха няколко  тримесечия. Ръководителите на града награждават екипажа с радиоапарат “Концерт”, картина “Из Варна” и албум с изгледи от Варна, а на капитана и на партийния секретар връчват почетните значки на Градския народен съвет.
По същото време (лятото на 1960 г.) бащата кап. Рангелов учредява, както сам се изразява, “таткова награда за старанието” на голямата си дъщеря, току-що завършила първи курс на специалност “Радиотехника” в МЕИ - София. Взема я на рейс до Александрия.
Новата 1961 г. екипажът на “Варна” посреща в бурните води на Средиземно море. Истинският празник ще бъде у дома, където ги очакват с нетърпение. На 11 януари 1961 г. в 01:30 ч. след полунощ корабът хвърля котва във Варненския залив. В 9 часа сутринта - докато капитанската съпруга е в трескави приготовления - дъщерята Мая предприема разузнаване на обстановката на рейда пред Галата. Там са! Към 11 часа проверката от брега пред Морската градина е повторена. Положението е непроменено. В студеното (и грипозно) време Мая тръгва по вълнолома, но докато стигне до края му, “Варна” се размърдва по посока на пристанището. Приближавайки входния маяк, капитанът разпознава дъщеря си и през рупора извиква: “Мая, иди на пасажерския кей!”. Посрещачката трепва от изненада, изпраща въздушна целувка и хуква с всички сили по неравните бетонни блокове. На мястото на срещата пристига първа. След маневрата пратеник на баща й я качва на борда. На следващия ден корабът прави маневра, за да мине на второ портово място, а след няколко дни влиза в завода за ремонт.
През април 1961 г., няколко дена преди края на годишния си отпуск и преди м/к “Варна”да се е завърнал в базата си, кап. Рангелов обикаля началствата в ПБМФ и пристанище Варна, за да подсигури изпълнението на плана.  Намерени са и допълнителни товари, и място за товарене. От Бургас телефонират, че на Общо събрание корабният екипаж единодушно е приел да участва с доброволни бригади в товаренето на допълнителна стока - за да запази знамето на първенството, което е на борда от няколко тримесечия. След дни, когато “Варна” пристига от 25-дневен рейс, 9 души начело със старпома  Ст. Райновски поемат не към дома си, а към първи хамбар. След тях ще застъпи втора смяна. До трета не се стига - всичките 130 т сушени сливи са натоварени. Инициативата няма да остане без отзвук.              
(Корабите, както и хората, имат своя съдба. “Варна”, “проходила” в морето край Варна, плавала само под роден флаг и само в мирни времена, служила за поле на изява и за дом на десетки моряци, изпращана с най-добри пожелания и посрещана с най-топли чувства, ще има тъжен край - като своите две едноименни предшественици. През ноември 1968 г. - само десет години след спускането във вода - при драматични обстоятелства по време на буря корабът ще заседне край португалския град Порто, а през декември с.г. ще се пречупи и ще потъне. За разлика от предишните трагедии, тази минава без жертви - оцелява целият екипаж, оглавяван от кап. И. Бодев.)

На 19 май 1961 г. кап. Сл. Рангелов лети по маршрута Будапеща - Франкфурт - Лондон. Крайната цел е Нюкасъл на р. Тайн в Северна Англия, където предстои да бъде ремонтиран новозакупеният - трети поред - български танкер “Арда”. В куфара си капитанът е сложил руски книги по устройство, експлоатация и безопасност на морските танкери. Разговарял е и с малцината колеги танкеристи и е получил ценни съвети. (Добивът на нефт и производството на горива вече са придобили първостепенно значение за световната икономика. Превозването им от източника до потребителя пък е открил нови, големи възможности пред търговското корабоплаване. Морска България, която също трябва да задоволява нарастващите си нужди от петролни продукти, в началото започва скромно. Два малки,
Портретна снимка на кап. Сл. Равгелов, 1960 г.
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (1)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (2)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (3)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (4)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (5)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (6)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (7)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (8)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (9)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (10)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (11)

Следва

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА









М/т “Янтра”
М/т “Арда”, скица тип General Arrangement
М/т “Арда”
Изглед от Нюкасъл по времето, когато кап. Сл. Рангелов приема м/т “Арда”
300-тонни танкери, построени във Варна през 1955 г. за военния флот, а впоследствие предадени на ПБМФ, товарят в Каварна и разтоварват във Варна земно масло от разкритото през 1951 г. първо наше нефтено находище край с. Тюленово. Поради бързото изчерпване на добруджанския запас се налага внос на петрол от близките черноморски пристанища на Съветския съюз и Румъния, за което са необходими по-големи танкери. През 1959 г. ПБМФ изпраща кап. В. Вълчанов в Гьотеборг, Швеция, за да приеме 2000-тонния м/т “Комсомолец”, построен през 1948 г. На следната година кап. Д. Хаджииванов приема, пак в Швеция, 12 960-тонния м/т “Антон Иванов”, построен през 1945 г. Танкерът е купен за скрап от ДТП “Булет”, но с екипажи от ПБМФ ще плава до 1978 г.)
 
Ремонтът на “Арда” в дока на Нюкасъл отнема един месец. Приемането му, съпроводено с подписване на официалните документи, е на 21 юни 1961 г. Новият кораб на ПБМФ е построен в Белфаст през 1950 г. Има товароподемност 12234 т, дължина 148.56 м, ширина 17.82 м, височина 10.66 м, газене 8.38 м, скорост 10.5 възли, мощност 3200 к.с. Танкерът ще бъде в експлоатация до 1976 г. Ще плава предимно в Черно море - между българските и съветските пристанища.
Службата и животът на танкер не е като на сухотоварен кораб. Друга е техниката, с която се подава, регулира, измерва, съхранява и обезопасява течното гориво. Други са и изискванията за безопасност. На танкера се живее и работи с повишено внимание - по специални правила. Борави се с инструменти и машини и се пуши съгласно строги предписания. Иначе не може, би било фатално. Защото тук е несравнимо по-голям рискът от пожар и взрив, от вредни за човека изпарения, от разливане на горива и от замърсяване на околната среда. Поради естеството на танкерния товар, който тече, товарно-разтоварните операции приключват бързо и престоите в пристанищата са кратки. Някъде екипажът няма време да разгледа чуждия град, другаде терминалите са във водата и моряците не могат дори да се поразтъпчат. Тогава ги обхваща тъжното прозрение, че с професионалния си избор са се обрекли на пленничество и вечно скитане из морето - като Летящия холандец… По-големи са престоите в българските пристанища - по технически причини или по липса на вместимост. Транспортната връзка с рейда или нефтения кей във Варна и Бургас се поддържа с моторници, но при лошо време на тях не може да се разчита. Особено неудобно в този смисъл (при дефицит на таксита и телефони в онези години!) е новото нефтено пристанище “Дружба” в Бургас, изграждано в красивата и все още девствена местност Отманли. Моряците бургазлии все пак успяват да се порадват на домашна обстановка. За варненците обаче - ако ще са и дежурни - единствена възможност за среща с близките е свиждане на борда. Поканата се отправя радиотелеграфически: Тръгни веднага Отманли Целувки… Ако разтоварването се проточи и близките могат да преспят на танкера и ако сезонът позволява, правят кратка разходка из близката гора. Там сноват токачки и фазани, пъстреят цветя, а зад клоните прозира синьото море. Насреща е скалистият остров “Св. Анастасия” (тогава “Болшевик” - заради заточаваните преди 1944 г. комунисти) с просветващия нощем фар и със сивеещите денем развалини на древен манастир. (Ктитори за изписването на подновената църква в началото на XIX в. са били котленците хаджи Матей и синът му хаджи Петър!). От другата страна на полуострова има малък плаж, по-нататък е военноморската база Атия и кариерата. Спокойствието и красотата на природата бързо отпускат и освежават танкериста - макар и не у дома си, той все пак е на родна земя. (Това идилично място няма да запази за дълго своята неповторимост. При Отманли - част от манастирски имоти недалеч от изчезналото село Чукалята - някога са ставали морски битки и десанти, а в мирни години за патронния празник на островния манастир са прииждали поклонници от цяла Източна Тракия. В началото на 60-те години в тихото малко заливче със завързан самотен танкер и с охранявана крайбрежна зона около помпената станция и цистерните се мяркат само моряци, дежурният на пропуска и няколко работника. После гладът за горива ще превърне райското кътче в модерен терминал на Бургаския нефтохимически завод - с две, та и с три корабни места, за които ще чакат и ще маневрират големи български и чужди танкери…)
Кап. Рангелов е в открито море с м/т “Арда”, когато в един есенен ден на 1961 г. притесненият радист му подава току-що приета радиограма. На 31 септември в София след дълго и мъчително боледуване е починала Сета Рангелова. На 73 години. Софийска жителка, родом от Драинци, Югославия. Вдовица от Първата световна война. Майка на 3 момичета (от които две, починали невръстни) и на три момчета (от които двама, починали в разцвета на силите си). Бежанка. Жена с борчески и твърде неспокоен дух, орисана да страда. Висока, суха, облечена в черно, с прибрана на тила коса, със зачервени очи и с неразбираем трънски говор и когато се радва на всеки стрък в градината, и когато проклина целия свят - така ще я запомнят варненските й внучки. Мъченица - според най-малкия й син. Жилава българка, живяла, за да изучи децата си и да се гордее с тях, и стопила се - от грижи и скръб по тях. Вечна й памет и мир на праха й!…
На 5 февруари 1962 г.в Анверс, Белгия, вдига български флаг първият наш специализиран кораб за насипни товари - п/х “Родопи”. Приема го кап. Сл. Рангелов. Корабът е построен през 1953 г. във Великобритания. Има товароподемност 7860 т, дължина 126.80 м, ширина 17.00 м, височина 10.40 м, газене 7.17 м, скорост 11.2 възли, мощност 2960 к.с. (Има си и слабо място - валовата линия, поради което ще излиза в чести и продължителни ремонти.  През 1972 г. ще бъде превърнат в плаваща учебна база на Стопанско обединение “Воден транспорт”.) Първият рейс на въглевоза е на север - до незамръзващото пристанище на Мурманск, където ще товари апатитна руда за Азотноторовия завод в Стара Загора. На 1 март 1962 г. в София вместо мартеница голямата дъщеря получава радиограма с текст: Параход “Родопи”. Честита пролет, Жени, Жори, семейство Даневи, Загорски. С горещи целувки от ледения Север, татко/Рангелов. Плаването се извършва в зимни условия, при изключително лошо (но нормално за района и сезона) време. С поредната цигара или чашка кафе в ръка, кап. Сл. Рангелов не слиза от мостика в продължение на няколко денонощия. При приставането в Мурманск усеща пронизваща болка в гърдите. Лицето му побледнява. Налага се да извикат лекар на борда. Капитанът е откаран спешно в болницата. Диагноза - сърдечен инфаркт. (След два дена началникът на отдел “Личен състав” при ПБМФ Георги Бехтерев лично посещава семейство Рангелови, за да съобщи, че се е наложило капитанът да остане в болница поради сърдечни смущения. На 7 март предава на г-жа Рангелова адресирана до него телеграма: Моля, предайте на адрес телефон 24-15: Неочаквано на 4 март получих сърдечни смущения, навярно преумора. След изследване за по-сигурно ме оставят в болницата Мурманск за наблюдение, може би 20-30 дни. Чувствам се отлично, не се тревожете, целувки - татко.) Корабът отплава за Бургас. По пътя обезглавеният екипаж, представен чрез подписите на тройката Стоянов, Жеков и Алексиев, обещава в чест на Осмия конгрес на БКП да завърши рейса с 36 часа предсрочно. Капитанът остава в болнична стая в най-големия най-северен град на планетата. (Оказва се, че с града са връстници - и двамата са се появили на света през 1914 г.!) Единствените люде, които българинът познава, са членовете на контролата - здрависал се е с тях на борда преди акостирането. При все това болният има посетители. Представители на порта и агенция “Инфлот” следят състоянието му и го трогват с вниманието си. Разделят се като стари приятели, когато капитанът отлита за Москва. (През лятото две рускини, пристигнали с група туристи на Златните пясъци, ще потърсят семейство Рангелови, за да се осведомят за здравословното състояние на капитана. Така им е поръчано от Порт Мурманск.) Във Варна кап. Сл. Рангелов остава в по-продължителен отпуск - докато се възстанови. Стреснат от немощта, която е изпитал в далечния Север и която смята за унизителна, отказва тютюна завинаги. За голямо облекчение на угрижените си близки. Всъщност, отказът е временен - до неимоверното напрежение на мостика, което след 11 месеца ще го накара да посегне отново към цигарите…
През септември 1962 г. на обща среща випуск’32 отбелязва 30-годишнината от постъпването си в Морското училище. В края на годината приключва отпускът по болест и обявеният за здрав кап. Сл. Рангелов се качва на 15 530-тонния м/т “Янтра”. Корабът е построен в Съндърленд (Великобритания) през 1952 г. Под български флаг е от 1962 г. Има дължина 153.50 м, ширина 20.53 м, височина 11.50 м, газене 8.88 м, скорост 12 възли. През февруари 1963 г. танкерът прави италиански рейс - до Ливорно, където остава по-дълго от предвиденото поради тежки аварии. Екипажът прави екскурзия до Пиза, която е само на 19 км от Ливорно. Капитанът и главният механик Т. Кавалов успяват да прескочат до Рим, където отделят само час и половина за музея в Кампидолия, а в останалото време почти в галоп разглеждат улици, площади, мостове, паметници и паркове, църквата “Св. Петър” и Колизея. Тръгват си, възторжени и замаяни от великолепието и величието на древния град. Те, които са видели толкова прелести по широкия свят…

През 1964 г. към ПБМФ са прехвърлени като основни средства доставените от Булет - за нарязване! - танкери “Антон Иванов” и “Марица”.
През март 1965 г. в София е създадено ДСО “Корабостроене и корабоплаване”. Стопанската дейност на ПБМФ е реорганизирана. Открита е валутна сметка, водещ показател в морските превози става печалбата. Начело на обединението застават Георги Найденов, бивш главен директор на Тексим, зам.-генерален директор - кап. В. Вълчанов...