НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











Капитан далечно плаване Славчо Рангелов
Евгения Рангелова-Пеева
ОТ ЧУКАРИТЕ КРАЙ ЕРМА ДО КАПИТАНСКИЯ
МОСТИК (13)

Очерк за капитан далечно плаване Славчо Рангелов

В първите дни на ноември 1965 г. кап. Сл. Рангелов, главният механик Иван Стамболиев и боцманът (…) пътуват на изток, към Япония: със самолет до Москва и Хабаровск, с влак до Находка, оттам с комфортен съветски кораб до Осака. (Ще се върнат от запад, тъй че ще затворят кръга около земята.) На пасажерския кей в огромния пристанищен град на о-в Хоншу ги посрещат с вежливо кланяне, прекарват ги с кола по отрупани с реклами улици и ги настаняват в малък хотел в тих квартал. На сутринта ги отвеждат в близката корабостроителница, за да им покажат строящия се 25 585-тонен танкер, поръчан от България. (Попълването на корабния ни парк през 60-те години с въглевози, рудовози и танкери, построени в далечна Япония, има далечен прецедент. През 1929 г. Рибарското училище в Созопол е било снабдено с риболовния траулер “Рибар”, купен от Италия, но построен в Осака през 1912 г. Корабът е използван от БМФ до 1968 г.) По документация танкерът с хубавото име “Искър” е с дължина 174 м, ширина 24 м, височина 13.40 м, обем на танковете 32100 куб. м. Ще има газене 10.07 м, скорост 14 възли, мощност (на главния двигател) 8400 к.с. При тържественото му спускане на вода във въздуха са се развявали многоцветни ленти и балони, а кръстницата е разбила традиционната бутилка шампанско в носа на кораба, където се е развял българският флаг.

При пристигането на първите трима от бъдещия екипаж обаче танкерът е все още само строителна площадка, на която повече от месец ще се работи и ще се отстояват позиции - до подписването на окончателния приемно-предавателен протокол. Официалното приемане е на 17 януари 1966 г. Първият му рейс ще бъде през Тихия океан, Панамския канал и Атлантическия океан - почти 2/3 от паралела. Ден след отплаването съпровождащият кораба инженер, представител на корабостроителницата в Осака, почуква на капитанската каюта с молба да му бъде позволено да остави в камбуза личния си запас от ориз (15 кг - на първо време!). Японецът е бил приятно изненадан от превъзходната кухня на българските клиенти и оризът му е излишен. Разрешението е дадено, а хвалебствията са пренасочени към готвача. Корабостроителите обаче поднасят нежелана и за тях самите изненада: при силна буря, в средата на прехода Осака-Ванкувър, заглъхва двигателят на новопостроения кораб. Българите остават без машина - в бушуващия Тихи океан. Машинната команда полага всички усилия, за да се справи с аварията. Помага и японският специалист…

На 11 февруари 1966 г., след като е преминал протока Хуан де Фука (дълъг 87 мили и широк 15 мили) и е навлизъл в протока Джорджия, плавайки сред острови и десетки морски съдове (пасажерски, товарни и рибарски кораби, влекачи, баржи и фериботи), “Искър” акостира благополучно във Ванкувър, Британска Колумбия. Ще товари жито за Европа. (По износ на зърно това канадско пристанище при устието на златоносната река Фрейзър е на първо място в света. Иначе първо място в областта заемат дърводобивната и минната промишленост.) Българите пристигат в навечерието на започващите от 15 февруари национални тържества по случай стогодишнината от обединението на остров Ванкувър с британската територия по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка.
(Актът е целял укрепването на британското присъствие северно от 49-тия паралел и западно от Скалистите планини - като противомярка срещу американското проникване. В 1871 г. обединената и разширена територия, наречена Британска Колумбия, става шестата провинция на Канадската конфедерация. До прокопаването на Панамския канал връзката на далечната метрополия с девствената земя на индианците и с белите пришълци златотърсачи и търговци на кожа е била по море - през нос Хорн край Огнена земя. Затова топонимията на района и на цялото тихоокеанско крайбрежие увековечава имената на дръзки авантюристи, но и на големи мореплаватели, проправили пътя дотук в периода XVI-XVIII в., между които са испанецът с гръцка кръв де Фука и морският капитан Джордж Ванкувър.) Годината 1966 г. е паметна и за българското корабоплаване: м/т “Искър” е първият наш кораб, посетил западното крайбрежие на Канада. Първото нещо обаче, което кап. Сл. Рангелов ще направи на канадска земя, е да потърси хирург. Раната на ходилото му се е появила по време на аварията (японските мерки за обувки не са за европейци!), но едва сега има възможност за квалифицирана помощ. Налага се рязане.
На другия ден накуцващият капитан (с дренаж и превръзка) тръгва към националния парк над Ванкувър. Не се чувства добре, но не може да откаже разходката: агентът е дошъл да го вземе с личната си кола. А и за изпускане ли е изключителната възможност да види отблизо част от страната, където са се разигравали събитията от любимите му детски книги? Гледката е покоряваща: дълбок син залив, обграден от скали и борови гори, над тях - забулени в облаци планини с ледено дихание; широки планински магистрали с профучаващи коли и буботещи, тежкотоварни камиони. Няма ги някогашните горди обитатели на тази земя, но е останало сътвореното от техните ръце: многометрови многоцветни индиански тотеми с втренчени очи на птици, животни и хора. Няма го - уви! - и възторгът на момчето от Вазовия квартал. За 51-годишния капитан дърворезбите отпреди завладяването на Америка и стоманените мостове от последните десетилетия са еднакво красноречиви: времето тече и отминава навсякъде по света… За следващия ден на “Искър” е насрочена среща със сънародници имигранти - по настояване на тукашната колония, която е узнала за хвърлилия котва български кораб и се е самоорганизирала. С нескрито вълнение всеки един от качилите се на борда канадски заселници иска най-напред да се здрависа с моряците, а сетне и да поразпита за отдавна напуснатия, но незабравим роден край. Възбудата расте до момента, в който брат и сестра на средна възраст се отприщват в хули към България (вероятно - под влияние и на почерпката). Всички присъстващи се умълчават. Пръв излиза от конфузното положение капитанът. Дълбоко възмутен, при все че се
опитва да запази хладнокръвие, той заповядва на
Екипажът на танкера “Искър” в Осака. Капитан Рангелов е в средата (с по-светъл костюм), а в дясно до него е главният директор на Параходство БМФ к.д.п. Димитър Хаджиивенов.
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (1)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (2)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (3)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (4)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (5)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (6)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (7)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (8)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (9)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (10)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (11)
От чукарите край Ерма до капитанския мостик (12)

Следва

Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА









Момент от официалната церемония по спускането на танкера “Искър” в Осака.
Момент от официалната церемония по спускането на танкера “Искър” в Осака.
недостойните “отрепки” да напуснат поверения му кораб. “Тук е българска територия и този, който не се свени да сквернослови по адрес на родината си, няма място на борда!” Лично ги съпровожда до стълбата и едва след като се уверява, че изгонените са вече на кея, а дежурният е наясно с инцидента, се връща в салона. Там научава, че братът и сестрата са неудачници и в Канада и не се ползват с добро име сред сънародниците си. Случката не помрачава срещата. Напротив - засилва взаимните симпатии…
От Ванкувър м/т “Искър” отплава на юг, пресича Тропика на рака и се насочва към Балбоа - тихоокеанския вход на Панамския канал. (След Суецкия канал Панамският е второто велико постижение на човека в стремежа му да съкрати разстоянията по море. Преминаването му отнема от 7 до 10 часа, а пропускателната му способност - в зависимост от големината на съдовете - е от 36 до 48 кораба в денонощие. Дългият само 50 мили канал съкращава разстоянието между Сан Франциско и Ню Йорк с 7872 мили! Започнат по проекта на Лесепс през 1881 г. като канал на морско равнище, той е строен от французите в годините 1881-1889 и 1894-1904. Довършен е от САЩ (1904-1914) по втори проект, предвиждащ по-малко изкопни работи за сметка на изграждането на шлюзи. Районът е тропически - само на 9 градуса северно от екватора, и затова задачите и на техническите, и на медицинските служби са били твърде тежки. Жълтата треска, маларията, различни епидемии и злополуки отнемат живота на повече от 25 000 строители! Официалното откриване е било предвидено за 15 август 1914 г. - само 2 ? месеца преди раждането на кап. Сл. Рангелов! Поради избухването на Първата световна война тържествата са проведени едва на 12 август 1920 г.)
На борда на “Искър” в Панамския залив едновременно с контролата се качва и пилотът. Освен него, в различните фази на преминаването през канала ще участват пряко и други специалисти и работници манипулатори от службите към канала. Всяко действие е разчетено до най-малката подробност. Така се гарантира безаварийно плаване и спазване на графика. Фарватерът започва с дълъг 5 мили и широк 500 фута (152.4 м) коридор, издълбан по дъното на плиткия Панамски залив преди Балбоа. (Поради приливите и отливите тук водното равнище варира с 6.7 м.). Следват двата шлюза Мирафлорес, едноименното езеро (1 миля) и шлюзът Педро Мигел, след който корабът е вече на 85 фута (25.9 м) над морското равнище. По-нататък пътят минава по изсечения във вулканичните скали Гайардов канал (дълъг 10 мили, широк 91.44 м) и през изкуственото езеро Гатун (23 мили), където на места криволичи между екзотични островчета, някогашни върхове на хълмове. След Гатун три шлюза спускат кораба обратно до морското равнище. Следва канал (2 мили), прокаран в мочурлива земя, накрая - изходният коридор (4 мили), вдълбан по дъното на залива Лимон при порт Кристобал на Атлантическия бряг. През шлюзите (двукамерни водни елеватори с размери 1000х110х70 фута и с минимална дълбочина на водата 40 фута) корабът преминава не на собствен ход, а теглен от мощни електрически локомотиви. Броят на използваните релсови влекачи (общо 70 за канала, но от 2х2 до 2х5 на плавателен съд във всеки шлюз) зависи от размерите на кораба, взети при качването на контролата. Водата се втича или изтича през отвори в стените на шлюза - по гравитационен способ, а не с помпи. Сигнализацията, маркировката и осветлението в канала са безупречни. Проходимостта се поддържа и подобрява перманентно, но последното основно прочистване на канала е било през 1960 г., следващото ще е през 1993 г.
След канала м/т “Искър” навлиза в Карибско море. Триъгълникът! Пътят от Антилските острови до Европа е познат на капитана, но корабният радар излиза извън строя и това прави двуседмичното прекосяване на Атлантическия океан по-напрегнато от обикновено…

На 21 ноември 1966 г. кап. Рангелов отплава с “Арда” за Италия, оттам - за Риека, Югославия. На борда са съпругата му и наскоро сгодената му 21-годишна дъщеря Мая. На 22 ноември, след минаване на Босфора, двете получават кръщелни свидетелства, удостоверяващи, че Нептун, Богът на моретата и повелител на океаните, ги приема в своето водно царство за поданици под ново, морско име за това, че са плавали в Черно, Мраморно, Бяло, Средиземно и Адриатическо морета. Появата на Нептун (загърнат в мантия, с блестяща корона на главата и с тризъбец в ръката!) и съпътстващото кратко тържество е приятна изненада, поднесена от екипажа. Само след дни обаче и във варненската преса ще се промъкнат сведения за бури в района на Средиземно море, а г-жа Ганка Филева ще напише до голямата си внучка в София: “Все ги мисля къде ли се лутат из моретата в това зимно време”. Мисълта за предстоящата сватба също вълнува капитанската вдовица: “Като пораснат децата и дойде време за женитба, всичко се обърква и боли. Сега и Мая ще се отдалечи от нас.” 

През януари 1967 г., след сватбата, на която кумуват Блага и д-р Димитър Димитрови, Мая Рангелова се пренася при съпруга си - на съседна улица. Фамилното й име - Вангелова - се променя само с една буква. Променя се и атмосферата в дома на семейство Рангелови.
През лятото на 1967 г. кап. Рангелов е отново на “Искър”, този път със съпругата си и голямата дъщеря. През една ясна августовска вечер в моряшката столова на танкера, плаващ в Средиземно море на път за Ливорно, разсипват полагаемия се срещу вредните изпарения айрян. Свободните от вахта мъже поднасят канчетата си и сядат пред разпънатия екран - в очакване да бъде прожектиран поредният филм. Времето напредва, а операторът бездейства, отпивайки по глътка. Моряците започват да се оглеждат и установяват, че между тях няма нито един капитан. Най-нетърпеливият зрител запитва на висок глас къде се бавят те. Чува се отговор на добре осведомено лице: “Горе са, свалят звезди!” Изчакването продължава сред всеобщ смях. Точността на началството им е позната, но някой, вероятно, е “оплел конците”, та учебното занятие не е приключило. (Капитан Сл. Рангелов е имал отлични учители по мореходна астрономия и навигация и сам държи помощниците му да бъдат на ти с изчисленията, за да бъде мястото на кораба върху картата определено винаги с точност в границите на допустимата грешка.) В програмата за следващия ден е предвидено учение за всички, свободни от вахта - с пробна тревога и спускане на спасителна лодка. Един от палубната команда ще има неблагоразумието да притича с джапанки и заплитайки се във въжетата, ще предизвика гнева на капитана. На море - като на море, дори и по време на учение…
След италианския рейс танкер “Искър” ще направи обиколка на Африка, за да товари нефт в Персийския залив. (Суецката криза е в разгара си и корабите плават през нос Добра надежда.) На 5 октомври, на излизане от Гибралтар, капитанът получава радиограма, че се е родила първата му внучка - Радослава! Окрилен, изпраща поименни поздравления до всички вкъщи.